Правителство на Жан Виденов: Разлика между версии

Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на [[Планова икономика|централно планиране]] с цел съживяване на държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18.9 % през 1994 г. до 49 % през 1995 г. и до 52.4 % през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси — те стават губещи. Но правителството не само не спира прякото им субсидиране, а освен товаами оказва силен натиск върху държавните банки да ги кредитират. БанкитеИ отне своясамо странатова, разчитатминистър на[[Климент рефинансиранеВучев]] отиздава централнатазаповед банкапредприятията да не плащат задълженията си към банките!<ref name = „Shokova“>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://darikfinance.bg/novini/53315 | заглавие = Шоковата терапия доказано работи в България, интервю с Красен Станчев | достъп_дата = 15 март 2015 | фамилно_име = Събев | първо_име = Димитър | дата = 14 април 2011 | труд = | издател = darikfinance.bg | език = | цитат = }}</ref>.

Банковата система играе важна социална роля, тъй като високите лихви дават възможност на много пенсионери и безработнихора да печелят от [[Депозитна сметка|вложенията]] си. Играта с лихвите обяснява и популярността на [[Финансова пирамида|финансовите пирамиди]], чието рухване е допринасяпрелюдия зана последвалите събития. Липсата на контрол върху търговските банки им позволява да отпускат необзепечени заеми, които след товадлъжниците не могат да(или сине желаят) да върнат. Банките разчитат на рефинансиране от централната банка, но когато не го получат — фалират, а длъжниците им се превръщат в „кредитни милионери“<ref name="Kalinova"/>. Резултатът е крах на доверието в банковата система (банкова криза) в началото на 1996, инфлация и хиперинфлация (акумулираната инфлация за 1997 г. е 310%, а за първите четири месеца на 1997 г. достига до 438%)<ref name = Anatomia/>.