Темъц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
}}
'''Темско''', наричана и '''Темъц''' на стария местен [[българи|
==География==
Крепостта Темско <ref>Александар Дероко, Темац, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији , Београд 1950, с 26.</ref> се намира в [[Стара планина]] на десния бряг <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 6
</ref> на река [[Темешница]] (наричана и Темска река), на естествено защитен от [[меандър|меандъра]] опасаващ го от три страни [[полуостров]] свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс [[провлак]], на осигуряващо широк обзор, стръмно извисяващо се на 60 м над нея скално купенообразно [[възвишение]] дълго към 600 и широко към 330 м в началото на [[каньон]]а на реката <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]
</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)" ''<ref name=":1">[http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ ВЕЦ Темац на река Темщица е бил с 400 kW мощност. Построен е от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забалажително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени.<br>
Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е сръбските Белград я преценява за неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура.]
</ref>'' '' и зоната за излети при нея. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темско, на 3,1 км от българския средновековен ''[[Темски манастир]]'' от [[11 век|ХІ век]] <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 17</ref><ref><blockquote>[http://masivstaraplanina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ Темски манастир „Св. Георги”, MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</blockquote></ref> разположен между крепостта и селото и на 10 км по пътя през речния каньон от високопланинското ''[[Завойско езеро]], ''едно от най-дълбоките на Балканите, дълбоко 60 м, широко до 2 км и дълго 11 км <ref>''Завојско језаро,'' Мала енциклопедија Просвета, Треће издање, Београд 1985, „Просвета“, ISBN 86-07-00001-2</ref>'' ''на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. [[Височица]], вливаща се на 5 км нагоре по течението от крепостта в р. Темска, която там нагоре е наричана и Топлодолска река по името на село [[Топли дол]] край което минава. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" />
==История==
Впоследствие тук стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и чак в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в [[1688]] г. от румелийският бейлербей Осман Йеген паша което е записано в българските графити на църквата в Темския манастир <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 26</ref>.
▲Крепостта Темско е вероятно последната българска крепост превзта от турците. Това стваваза пръв път в 1408 г. при похода воден от сина на султан [[Баязид I]] Сюлейман срещу българският Цар [[Константин II Асен]] (1397-1422), син на Цар [[Иван Страцимир]], и братовчед му княз [[Фружин|Фружин Асен]], син на Цар [[Иван Шишман]]. Уплашен от турската мощ съседният на събитията сръбски княз [[Стефан Лазаревич]] се подчинява и пропуска без бой турцитe. Tе нападат и овладяват след кървава битка крепостта Темско. В отговор на нападението срещу Българският Цар войводата му Новак Каралюк, на който Царя е дал за управление няколко крепости в района на Ихтиман и Траянови врата, което според някои изследователа станало повод за войната, напада Сюлейман в Овче поле (Македония), завладява лагера му и освобождава пленниците. Няма исторически данни за лансираната югославска теза този възпят в българския народен епос Каралюк от Македония обаче да има нещо общо с Темско. Следната 1409 година съперника на Сюлейман Муса Кеседжи се съюзява с българите и първоначално им връща завладяното, но после и този турчин в 1413 г. разорява българските земи срещу което цар Константин II Асен се съюзява със съперника му Мехмед, който пак връща на българите завладяното. Темско окончателно пада под турска власт не по-рано от столицата на Западното българско царство Видин през пролетта на 1422 г. На 17 септември същата година в Белград умира последният български цар Константин II Асен, а българската корона преминава в титулатурата, герба и знамената на Унгарските крале и от тях в тези на австрийските императори на Свещенната Римска империя. Престолонаследника на Търновското царство княз Фружин Асен се присъединява към унгарския крал и се оттегля в крепостта [[Липа]]. В резултат на дворцовити интриги иклевети насочени срещу него в 1453 г. Фружин се връща в отсамдунавска България и заедно със синовете си се заселва в района между българските крепости Свърлиг и Темско.
Тежки битки се водят при крепостта и в самия край на ХVII век в [[1692]] г. по време на [[Австро-турски войни|Австро-турската война 1683-1699]] г. когато, както свидетелства графита на поп Любен пак на църквата в близкия Темски манастир, много християнска кръв се проляла в Темско и хората тежко страдали от глад и от маджарите, а ''град Темъц'' и заедно с него манастира са опустошени от унгарци.<ref>Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.</ref>
==Съвременно състояние==▼
Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там. Зидарията им е изцяло каменна на хоросан от грубо оформени следно големи монолити и плочи. Стари каменни кръстове и фрагменти от тухли и друга керамика бележат мястото. Панорамата от откритите части на хълма към околните алпийски скали и надалеч в долината и околните старопланински върхове е впечатляваща. Специално устроената зона за излети на широките поляни край планинската река Темска на водоема при недействащата днес превърната в ''музей на техниката водно-електическа централа "Темац (Темъц)"'' създава добри условия за посетителите. Живопистите планински пътеки извеждащи до върховете и терасите на различни скални образования и близкото голямо високопланинско Завойско езеро, както и известният Темски манастир наблизо удачно допълват това.▼
▲==Съвременно състояние и перспективи==
▲Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там. <ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rB6NUKbvP2YJ:www.dkpirot.rs/wp-content/uploads/2015/03/Study-srpski3.pdf Grad Temac, ЕU Study on the key natural assets and cultural heritage in Montana and Pirot municipalities, ''Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme, ''ID No: 2007CB16IPO006-2011-2-243, p. 40]</ref> Зидарията им е изцяло каменна на хоросан от грубо оформени следно големи монолити и плочи. Стари каменни кръстове и фрагменти от тухли и друга керамика бележат мястото. Панорамата от откритите части на хълма към околните алпийски скали и надалеч в долината и околните старопланински върхове е впечатляваща. Специално устроената зона за излети на широките поляни край планинската река Темска на водоема при недействащата днес превърната в ''
==Вижте още==
[[Долна Каменица]]
[[Западни покрайнини]]
[[Константин II Асен|Цар Константин II Асен]]
[[Въстание на Константин и Фружин]]
[[Фружин|Престолонаследния български княз Фружин]]
==Външни връзки==
| |||