Уикипедия

Темъц: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Редакция без резюме
Ред 15:
}}
 
'''Темско''', наричана иили '''Темъц''' на стария местен [[българи|български]] [[торлаци|торлашки диалект]], ({{lang-sr|Темац тврђава}}), е средновековен български град крепост недалеч от наследилото я днешно село [[Темско]] в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] отстоящо на 15 км северно от [[Пирот]] по пътя от него за [[Гургусовец]].
 
==География==
Крепостта Темско <ref>Александар Дероко, Темац, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији , Београд 1950, с 26.</ref> се намира в [[Стара планина]] на десния бряг <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 6
</ref> на река [[Темешница]] (наричана и Темска река), на естествено защитен от [[меандър|меандъра]] опасаващ го от три страни [[полуостров]] свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс [[провлак]], на осигуряващо широк обзор, стръмно извисяващо се на 60 м над нея скално купенообразно [[възвишение]] дълго към 600 и широко към 330 м в началото на [[каньон]]а на реката <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)"''<ref name=":1">ВЕЦ Темац на река Темщица с 400 kW мощност e mостроен от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забeлажително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени.Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е сръбските Белград я преценява за неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура. [http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> и зоната за излети при нея. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темско, на 3,1 км от българския средновековен ''[[Темски манастир]]'' от [[11 век|ХІ век]] <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 17</ref><ref><blockquote>[http://masivstaraplanina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ Темски манастир „Св. Георги”, MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</blockquote></ref> разположен между крепостта и селото и на 10 км по пътя през речния каньон от високопланинското ''[[Завойско езеро]], '', едно от най-дълбоките на Балканите, дълбоко 60 м, широко до 2 км и дълго 11 км <ref>''Завојско језаро,'' Мала енциклопедија Просвета, Треће издање, Београд 1985, „Просвета“, ISBN 86-07-00001-2</ref>'' ''на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. [[Височица]], вливаща се на 5 км нагоре по течението от крепостта в р. Темска, която там нагоре е наричана и Топлодолска река по името на село [[Топли дол]] край което минава. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" /> ▼
</ref> на река [[Темешница]] (наричана и Темска река), на естествено защитен от [[меандър|меандъра]] опасаващ го от три страни [[полуостров]] свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс [[провлак]], на осигуряващо широк обзор, стръмно извисяващо се на 60 м над нея скално купенообразно [[възвишение]] дълго към 600 и широко към 330 м в началото на [[каньон]]а на реката <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]
</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)" ''<ref name=":1">[http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ ВЕЦ Темац на река Темщица е бил с 400 kW мощност. Построен е от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забалажително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени.<br>
Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е сръбските Белград я преценява за неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура.]
 
 
▲</ref>'' '' и зоната за излети при нея. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темско, на 3,1 км от българския средновековен ''[[Темски манастир]]'' от [[11 век|ХІ век]] <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 17</ref><ref><blockquote>[http://masivstaraplanina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ Темски манастир „Св. Георги”, MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</blockquote></ref> разположен между крепостта и селото и на 10 км по пътя през речния каньон от високопланинското ''[[Завойско езеро]], ''едно от най-дълбоките на Балканите, дълбоко 60 м, широко до 2 км и дълго 11 км <ref>''Завојско језаро,'' Мала енциклопедија Просвета, Треће издање, Београд 1985, „Просвета“, ISBN 86-07-00001-2</ref>'' ''на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. [[Височица]], вливаща се на 5 км нагоре по течението от крепостта в р. Темска, която там нагоре е наричана и Топлодолска река по името на село [[Топли дол]] край което минава. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" />
 
==История==
Град Темско е вероятно '''последната българска крепост превзта от турците '''<ref>История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105,</ref>. Това става за пръв път чак в [[15 век|ХV век]] в [[1408]] г.<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> , според други изследоветели в [[1409]] г. <ref>Павловић Леонтије, Манастир Темска, Посебна издања : Народнимузеј, књ. 3, Смедерево 1966.</ref><ref>Радовић Александар, Манастир Темска Истраживачки и конзерваторско-рестаураторски радови 1970. године, Саопштења X. Београд, Републички завод зазаштиту споменика културе, 1974. стр. 125 - 139</ref>, с похода на наследиля европейските владения на убития след [[Битка при Анкара|битката при Ангора]] в 1402 г. турски султан [[Баязид I]] негов син [[Сюлейман Челеби|Сюлейман I]], спасен от сърбите като турски съюзници, срещу българския Цар [[Константин II Асен]] (1397-1422) и братовчед му - сина на Цар [[Иван Шишман]], престолонаследния български княз [[Фружин|Фружин Асен.]] Уплашен от турската мощ съседният на събитията сръбски княз [[Стефан Лазаревич]] се подчинява и пропуска без бой турцитe. Tе нападат и овладяват след кървава битка крепостта Темско. В отговор на нападението срещу Българския Цар войводата му Дебел Новак Каралюк, получил от Царя наскоро за управление няколко крепости в района на [[Ихтиман]] и [[Траянови врата]], което според някои изследователи станало повод за войната <ref>[http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/16_varna_1444/varna_16.htm Битката при Варна 1444г., Historical materials, ALD]</ref>, напада Сюлейман в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] ([[Македония (област)|Македония]]), завладява лагера му и освобождава пленниците. Няма исторически и дори нямаконкретни фолклорни данни за лансираната югославска теза <ref>[https://temska.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE/ Стари град Темско, Тemska, wordpress.com]</ref> този възпят в българския народен епос Каралюк от планините на [[Македония]] и [[Ихтиманска Средна гора]] побратим на [[Крали Марко]] обаче да има нещо общо с Темско и северозаподните български земи, <ref>[http://wikimapia.org/external_link?url=http://vivafolk98.blogspot.com/2011/03/blog-post_2374.html Тодор Моллов, Академик Юрдан Трифонов за българските исторически народни песни от времето на османското владичество.]</ref> за разлика от ''"българските царски синове"'' както ги нарича Константин Костенечки, почтително титулуван от сърбите като "Костантин философ" в свидетелството си за падатето на Темско. Следната [[1409]] година братът на Сюлейман и претендент за престола [[Муса Челеби|Муса Кеседжи]] се съюзява с българите и първоначално им връща завладяното, но после и този турчин в [[1413]] г. разорява българските земи срещу което цар Константин II Асен се съюзява със съперника му третия брат и бъдещ турски султан [[Мехмед I|Мехмед I челеби]], който пак връща на българите завладяното. Темско окончателно пада под турска власт не по-рано от столицата на [[Видинско царство|Западното българско царство]] [[Видин]] през пролетта на [[1422]] г. На [[17 септември]] същата година в [[Белград]] умира последният български цар Константин II Асен, а българската корона преминава в титулатурата, герба и знамената на [[Кралство Унгария|унгарските крале]] и от тях в тези на австрийските [[Император на Свещената Римска империя|императори на Свещенната Римска империя]]. Престолонаследника на [[Търновско царство|Търновското царство]] княз Фружин Асен се присъединява към унгарския крал и се оттегля в крепостта [[Липа]]. В резултат на дворцовите интриги и клевети насочени срещу него в [[1453]] г. Фружин се връща в отсамдунавска България и заедно със синовете си се заселва в [[Пиротски окръг|Пиротско]] в района между българските крепости [[Свърлиг]] и Темско.
 
Впоследствие тук стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и чак в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в [[1688]] г. от румелийският бейлербей Осман Йеген паша което е записано в българските графити на църквата в Темския манастир <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 26</ref>.
Line 34 ⟶ 29:
 
==Съвременно състояние и перспективи==
Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там. <ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rB6NUKbvP2YJ:www.dkpirot.rs/wp-content/uploads/2015/03/Study-srpski3.pdf Grad Temac, ЕU Study on the key natural assets and cultural heritage in Montana and Pirot municipalities, ''Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme, ''ID No: 2007CB16IPO006-2011-2-243, p. 40]</ref> Зидарията им е изцяло каменна на хоросан от грубо оформени следно големи монолити и плочи. Стари каменни кръстове и фрагменти от тухли и друга керамика бележат мястото. Панорамата от откритите части на хълма към околните алпийски скали и надалеч в долината и околните старопланински върхове е впечатляваща. Специално устроената зона за излети на широките поляни край планинската река Темска на водоема при недействащата днес превърната в ''паметник на техниката водно-електическа централа "Темац (Темъц)" ''<ref name=":1" /> създава добри условия за посетителите. Каньонът на Темщица известен като старопланинското Колорадо <ref>[http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ МАСИВMASSIF СТАРАStara ПЛАНИНАplanina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137]</ref>, живопистите планински пътеки извеждащи до върховете и терасите на различни скални образования и близкото голямо високопланинско Завойско езеро, както и известният средновековен български Темски манастир от ХІ век наблизо, заедно със запазения подобен на [[Баба Вида|Видинската крепост]] замък на Момчил юнак в Пирот и недалечния български феодален комплекс на Шишмановата династия от края на ХІІІ век с напълно съхранената му забележителна църква изписана в началото на ХІV век в с. [[Долна Каменица]] удачно допълват това.
 
==Вижте още==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Темъц“.