Козичино: Разлика между версии

 

== История ==

Един от центровете на [[ваяци]]те със запазен уникален архаичен диалект и фолклор. Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на османското владичество<ref>"[[ Еркечки Великден]]"- сборник с материали от международна научна дискусия- 2006 г.</ref>. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч. Точното местоположение на селото се е знаело. Интересно е да се припомни, че Еркеч е създаден като село, винаги е бил село и досега е село, въпреки че през 1828 г. е наброявал повече от 300 къщи и е бил областен център./ За сравнение едва на 22 септ. 1862 г. само с 56 рибарски къщи, благодарение на султански указ на [[Абдул Азис]], от същата дата <ref> [[ Странджански,Н.]]" Сага за малкия българин и за голямото бългаско безвремие" изд.1999, том.I,стр.75; том.II,изд.2001,стр.235</ref>. Този факт обяснява защо от всички околни села са идвали хора данъкоплатци в Еркеч, за да си плащат таксите и данъците и " еркен-геч" / набързо/ са си отивали. В това древно село народната памет показва 4 /четири/ гробища в различни местности, според развитието на селото през вековете. Историците оценяват датировката на създаването на дадено селище косвено по неговите гробища. Всяко гробище се оценява на 100-120 г. давност. Така грубо може да се изчисли, кога е възникнало селото - в края на 16-ти век. В тази сметка не влиза петото гробище, предназначено за неканени и зловредни гости, намиращо се в местността "Патронска кория". В това тайно през онези години гробище еркечани са хвърляли труповете на убити хора по време на османското владичество. Днес то пак съществува, но не тайно. Знае се и се ползва като септична яма за умрели животни. Представлява естествена природна вдлъбнатина, приличаща на дълбок [[кладенец]].

 

== Религии ==

Винаги и само източноправославни българи. Църквата е построена 1847 г. и е именувана на св.великомъченица Параскева-Петка. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml | заглавие=С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии| достъп_дата =06.04.2012 }}</ref> Поради отдалеченост на времето и липсата на документи, днес е трудно да се подреди цялата документална история на църквата в село Козичино. Има сведения, че в Еркеч е имало [[църква]] преди последното опожаряване на селото през периода 1828 – 1832 година, към която е организирано и примитивно килийно училище. Основите на такова килийно училище с параклис, според все още живи стари хора се намират в местността "Стойов мост", намираща се на входа на селото, тоест на Изток от входа му<ref>Кънева,Ст." Под небето на Еркеч",изд.2009</ref>. Историята на църквата в село Козичино е тясно свързана с възрожденските процеси в българското общество, от които еркечени не са били изолирани. Тези процеси започват първо чрез самоосъзнаване и борба за независима българска църква и просвета.

Църквата е строена през годините 1845 – 1848. Разрешение за построяването се е изисквало и заради това четирима души, от четирите най-знатни рода на коне са тръгнали към [[Цариград]] /Истанбул/, за да го получат, свидетелстват стари хора. Това са Дойно Великов, чийто син Петко по- късно служи в църквата до кончината си, повече от 60 години. Демир Стойков- от Карачобански род. Кольо от рода Кеси и Рою от рода Емшери.