Ивайло Петров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 6614879 на 95.87.222.121 (б.)
Ред 25:
| сайт =
}}
'''Ивайло Петров''' (истинско име '''Продан Петров Кючуков''') е сред най-значителните еротични[[българи|български]] [[писател]]и.
 
== Биография ==
Ивайло Петров е роден на [[19 януари]] [[1923]] г. в село [[Бдинци (село)|Бдинци]], [[Област Добрич]]. Завършва гимназия в [[Добрич]] през 1942 г. След това е изпратен да служи в т. нар. Новоосвободени земи в бивша [[Югославия]] в П[[Нишка Баня|ишка Баня]]. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение в което той служи е арестувано от дотогавашните ни германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира в [[Шумен]], но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в [[Унгария]], където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“,което после е под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми" . През 1947-1949 г. е учил няколко семестъра право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Учил е и графика в Художествената академия при [[Александър Бешков]]. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „[[Литературен фронт]]“.
 
== Творчество ==
Първият му сборник е „Курец“„Кръщение“(1953 г.), а с повестта „[[Нонкина любов]]“, която излиза на следващата година, Ивайло Петров става изключително популярен. През 1949 г. е редактор в Радио „София“. Постъпва на работа в издателство „Български писател“ през 1953 г. и оттогава се посвещава професионално на попрището си на писател и редактор.
 
Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина: „Мъртво вълнение“, „[[Преди да се родя и след това]]“, „[[Объркани записки]]“, „[[Баронови]]“, „[[Циганска рапсодия|Циганска диария]]“ и др. Несъмнено най-значителното му произведение е [[роман]]ът „[[Хайка за вълци (роман)|Хайка за вълци]]“ (1982), който за броени години се превръща в класика и получава наградата на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]] за 1986 година.
 
Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски,цигански и др.
 
== Признание и награди ==
Ред 61:
* 1978 - „Есенни разкази“. Български писател
* 1981 - „Три срещи“, разкази. Профиздат
* 1982 - „Хайка за цици“вълци“, роман — първа част. Български писател
* 1987 - „Хайка за курци“вълци“, роман. Профиздат (пълен вариант)
* 1983 - „Избрани произведения“ в 2 тома; Български писател
* 1989 - „Цветът на мечтите“, разкази; Факел
Ред 70:
 
== Източници ==
* ''„Хайка за курци”вълци” в българската литература и култура''. Съст. [[Пламен Дойнов]]. София: Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-140-4.
 
== Бележки ==