Темъц: Разлика между версии

'''Темско''' или '''Темъц''' '''''(Темец)''''' на стария местен [[българи|български]] [[торлаци|торлашки диалект]], ({{lang-sr|Темац тврђава}}), е средновековен български град крепост недалеч от наследилото я днешно село [[Темско]] в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] отстоящо на 15 км северно от [[Пирот]] по пътя от него за [[Гургусовец]].

</ref> на река [[Темешница]] (наричана и Темска река), на естествено защитен от [[меандър|меандъра]] опасаващ го от три страни [[полуостров]] свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс [[провлак]], на осигуряващо широк обзор, стръмно извисяващо се на 60 м над нея скално купенообразно [[възвишение]] дълго към 600 и широко към 330 м в началото на [[каньон]]а на реката <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)"''<ref name=":1">ВЕЦ Темац на река Темщица с 400 kW мощност e mостроен от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забeлажително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени.Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е сръбските Белград я преценява за неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура. [http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> естествените високи скални стени и зоната за излети при нея. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темско, на 3,1 км от българския средновековен ''[[Темски манастир]]'' от [[11 век|ХІ век]] <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 17</ref><ref>[http://masivstaraplanina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ Темски манастир „Св. Георги”, MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> разположен между крепостта и селото и на 10 км по пътя през речния каньон от високопланинското ''[[Завойско езеро]]'', едно от най-дълбоките на Балканите, дълбоко 60 м, широко до 2 км и дълго 11 км <ref>''Завојско језаро,'' Мала енциклопедија Просвета, Треће издање, Београд 1985, „Просвета“, ISBN 86-07-00001-2</ref>'' ''на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. [[Височица]], вливаща се на 5 км нагоре по течението от крепостта в р. Темска, която там нагоре е наричана и Топлодолска река по името на село [[Топли дол]] край което минава. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" />

</ref><ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3612 Факсимиле на автентичния текст на Констаннтин Костенецки - Въстанието на Константин и Фружин, Форум Българска наука, 16 декември 2007.]</ref> Следната [[1409]] година братът на Сюлейман и претендент за престола [[Муса Челеби|Муса Кеседжи]] се съюзява с българите и първоначално им връща завладяното, но после и този турчин в [[1413]] г. разорява българските земи срещу което цар Константин II Асен се съюзява със съперника му третия брат и бъдещ турски султан [[Мехмед I|Мехмед I челеби]], който пак връща на българите завладяното.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/index/dragana_lazarevich/0-27 Драгана Лазаревич жената на Шишман и османското настъпление на Балканите, Historical materials, ALD]</ref> Темско окончателно пада под турска власт не по-рано от столицата на [[Видинско царство|Западното българско царство]] [[Видин]] през пролетта на [[1422]] г.<ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> На [[17 септември]] същата година пристигнал от бежанството си в Унгария <ref>[http://dlib.rsl.ru/viewer/01003924186#?page=278 Царство Ивана Асеня болгарского, Хронограф руский, Национална библиотека Св.Св. Кирил и Методий, София НБКМ № 774;  Царство Ивана Асеня болгарского, Русский хронограф редакции 1512 года, Полное собрание русских летописей, т. 22,, Санкт Петербург 1911,] </ref> в [[Белград]] умира последният български цар Константин II Асен <ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> , а българската корона преминава в титулатурата, герба и знамената на [[Кралство Унгария|унгарските крале]] и от тях в тези на австрийските [[Император на Свещената Римска империя|императори на Свещенната Римска империя]].<ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> Престолонаследника на [[Търновско царство|Търновското царство]] княз Фружин Асен се присъединява към унгарския крал и се премества в крепостта [[Липа]].<ref>[http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/68896-otkriha-dvoretza-na-posledniya-balgarski-tzar Откриха двореца на последния български цар, Бургас нюз, 06 Февруари 2014].</ref> Участва в кръстоноснияет походи в България в 1443 и 1444 г., но след неуспеха им в [[Битка при Варна|битката при Варна]] в резултат на дворцовите интриги и клевети насочени срещу него в [[1453]] г. княз Фружин, като оставя четвъртиясина сиШишман синв Унгарските предели и рода Шишман IIуправлява в Унгарските[[Банатски пределибългари|Банат]] и след битката при Мохач 1526г., самиясамият тойФружин се връща в отсамдунавска България заедно сдругите си синове  Стоян, Стойко и Станислав, и се заселва в [[Пиротски окръг|Пиротско]] в района между българските крепости [[Пирот]], [[Свърлиг]] и [[Чипровци|Кипровец]] в центъра на която е Темско, къдтов него той и наследниците му са отбелязани като турски васали натоварени да пазят Пиротския проход <ref>[https://shishmanovi.wordpress.com/legend/ Съкратен регистър на Видинския санджак от 1455 г.:''„Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които не принадлежат на никого, за да пазят прохода – Фрузин княз; Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син – четирима души.“'']
</ref> и в османските данъчни регистри от 1454, 1465 и 1485 г., в този от 1515 те не се споменават там.<ref>[http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2543:2013-07-05-12-15-09&catid=141:2013-08-13-07-02-31&Itemid=213 Османски фискален регистър - дефтер за 1454/55г.: ''"Тук са писани тези, които живеят между Исфърлиг (Свърлиг) и Шехиркьой (Пирот):......... Фружин-княз, Стоян - негов син, Стойко - негов син, Станислав - негов син."'' Факсимиле на регистъра, Избитата аристокрация - една от причините за провала на България, Ydara.com, 05.07.2013.]

</ref><ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm Пламен Павлов, Родопския юнак Момчил и Цар Иван Александър, Бунтари и авантюристи в Средновековна България,  Велико Търново, Абагар, 2000.]</ref> и недалечниянедалечното българскис. [[Долна Каменица]] с българския феодален комплекс на [[Шишмановци|Шишмановата династия]] от края на ХІІІ век с напълно съхранената му забележителна църква изписана в началото на ХІV век в с. [[Долна Каменица]] удачно допълват това.