Деветоавгустовски преврат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м по-малко раздели |
||
Ред 2:
'''Превратът в България през 1886''' г. е неуспешен опит за детрониране на [[България|българския]] княз [[Александър I Батенберг]] на [[9 август]] ([[21 август]] [[нов стил]]) [[1886]] г., все пак довел в крайна сметка до неговата [[абдикация]] и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.
== Предпоставки и подготовка на преврата ==
Предпоставка за преврата е прогресивното влошаване на отношенията между Батенберг и руския император [[Александър III (Русия)|Александър III]] след провала на [[режим на пълномощията|режима на пълномощията]] и [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]], извършено без съгласието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството.<ref>{{Харв|Стателова|1999|loc=36, 59-60, 65, 89}}</ref> Това дава повод за яростни нападки срещу Батенберг от страна на проруските политически групи ([[Прогресивно-либерална партия|цанковисти]] и [[Народна партия (Източна Румелия)|лъжесъединисти]]), които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на [[Санстефански мирен договор|Санстефанска България]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=716-722, 732-734 (т. 1)}}</ref>. Слуховете, че [[Сърбия]] готви ново нападение, което България – отслабена материално и финансово от [[Сръбско-българска война|войната през 1885 г.]] – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 г. в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия. Допълнителен мотив за недоволството им дава кадровата политика в армията.<ref name="radev765">{{Харв|Радев|1990|loc=740-742, 753-765 (т. 1)}}</ref>
▲Превратът е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руския военен аташе в България. Начело на заговора са началникът на [[Военно училище|Военното училище]] майор [[Петър Груев]], заместникът на военния министър, капитан [[Анастас Бендерев]], и още двама офицери от военното министерство – капитаните [[Радко Димитриев]] и [[Георги Вазов]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=736-742 (т. 1)}}</ref>.
В края на юли и първите дни на август, под предлог подготовка срещу сръбска мобилизация, Бендерев урежда разместване на войските около София. Верните на княза войскови части са изпратени по-далеч от столицата – две дружини от 1-ви пехотен полк да строи укрепления край [[Сливница]], а 1-ви кавалерийски полк на учение в [[Самоков]]. Посветеният в заговора 1-ви артилерийски полк е оставен в София, а [[Втори пехотен струмски полк|2-и (Струмски) пехотен полк]] е прехвърлен от [[Кюстендил]] в [[Перник]]<ref>{{Харв|Радев|1990|loc=751-752 (т. 1)}}</ref>.
| |||