Темъц: Разлика между версии

</ref> на река [[ТемешницаТемщица]] (наричана и ''Темска река''), на естествено защитен от [[меандър|меандъра]], опасаващ го от три страни [[полуостров]], който е свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс [[провлак]], на осигуряващо широк обзор, стръмно извисяващо се на 60 м над нея скално купенообразно [[възвишение]], дълго към 600 и широко към 330 м в началото на [[каньон]]а на реката <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)"''<ref name=":1">ВЕЦ Темац на река Темщица с 400 kW мощност e mостроен от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забeлажително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени. Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е сръбските Белград я преценява за неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура. [http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> естествените високи скални стени и зоната за излети при нея. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темско, на 3,1 км от българския средновековен ''[[Темски манастир]]'' от [[11 век|ХІ век]] <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 17</ref><ref>[http://masivstaraplanina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ Темски манастир „Св. Георги”, MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> разположен между крепостта и селото и на 10 км по пътя през речния каньон от високопланинското ''[[Завойско езеро]]'', едно от най-дълбоките на Балканите, дълбоко 60 м, широко до 2 км и дълго 11 км <ref>''Завојско језаро,'' Мала енциклопедија Просвета, Треће издање, Београд 1985, „Просвета“, ISBN 86-07-00001-2</ref>'' ''на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. [[Височица]], вливаща се на 5 км нагоре по течението от крепостта в р. Темска, която там нагоре е наричана и Топлодолска река по името на село [[Топли дол]] край което минава. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" />

Град Темско е вероятно '''последната българска крепост превзтапревзета от турците '''<ref>История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105,</ref>. Това става за пръв път чак в [[15 век|ХV век]] в [[1408]] г.<ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> , според други изследоветелиизследователи - в [[1409]] г. <ref>Павловић Леонтије, Манастир Темска, Посебна издања : Народнимузеј, књ. 3, Смедерево 1966.</ref><ref>Радовић Александар, Манастир Темска Истраживачки и конзерваторско-рестаураторски радови 1970. године, Саопштења X. Београд, Републички завод зазаштиту споменика културе, 1974. стр. 125 - 139.</ref>, с похода на наследилянаследилия европейските владения на убития след [[Битка при Анкара|битката при Ангора]] в 1402 г. турски султан [[Баязид I]] негов син [[Сюлейман Челеби|Сюлейман I]], спасен от сърбите като турски съюзници, срещу българския Цар [[Константин II Асен]] (1397-1422) и братовчед му - сина на Цар [[Иван Шишман]], престолонаследния български княз [[Фружин|Фружин Асен.]] Уплашен от турската мощ съседният на събитията сръбски княз [[Стефан Лазаревич]] се подчинява и пропуска без бой турцитe. Tе нападат и овладяват след кървава битка крепостта Темско. В отговор на нападението срещу Българския Цар войводата му Дебел Новак Каралюк, получил от Царя наскоро за управление няколко крепости в района на [[Ихтиман]] и [[Траянови врата]], което според някои изследователи станало повод за войната <ref>[http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/16_varna_1444/varna_16.htm Битката при Варна 1444г., Historical materials, ALD]</ref>, напада Сюлейман в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] ([[Македония (област)|Македония]]), завладява лагера му и освобождава пленниците. Няма исторически и дори конкретни фолклорни данни за лансираната югославска теза <ref>[https://temska.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE/ Стари град Темско, Тemska, wordpress.com]</ref> този възпят в българския народен епос Каралюк от планините на [[Македония]] и [[Ихтиманска Средна гора]] побратим на [[Крали Марко]] обаче да има нещо общо с Темско и северозаподните български земи, <ref>[http://wikimapia.org/external_link?url=http://vivafolk98.blogspot.com/2011/03/blog-post_2374.html Тодор Моллов, Академик Юрдан Трифонов за българските исторически народни песни от времето на османското владичество.]</ref> за разлика от ''"българските царски синове"'' както ги нарича Константин Костенечки, почтително титулуван от сърбите като "Костантин философ" в свидетелството си за падането на Темско.<ref>Сказание о писменех'' - ''Животоописание Св. Стефана Лазаревича от Константин Костенечки Филосов (1380-1431), 55: