Темъц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 42:
Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там. <ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rB6NUKbvP2YJ:www.dkpirot.rs/wp-content/uploads/2015/03/Study-srpski3.pdf Grad Temac, ЕU Study on the key natural assets and cultural heritage in Montana and Pirot municipalities, ''Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme, ''ID No: 2007CB16IPO006-2011-2-243, p. 40]</ref> Зидарията им е изцяло каменна на хоросан от грубо оформени следно големи монолити и плочи. Стари каменни кръстове и фрагменти от тухли и друга керамика бележат мястото. Панорамата от откритите части на хълма към околните алпийски скали и надалеч в долината и околните старопланински върхове е впечатляваща. Специално устроената зона за излети на широките поляни край планинската река Темска на водоема при недействащата днес превърната в ''паметник на техниката водно-електическа централа "Темац (Темъц)" ''<ref name=":1" /> създава добри условия за посетителите. Каньонът на Темщица известен като старопланинското Колорадо <ref>[http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137]</ref>, живопистите планински пътеки извеждащи до върховете и терасите на различни скални образования и близкото голямо високопланинско Завойско езеро, както и известният средновековен български Темски манастир от ХІ век наблизо, заедно със запазения подобен на [[Баба Вида|Видинската крепост]] замък на [[Момчил войвода]] в Пирот <ref>[http://www.debian-srbija.iz.rs/p/pir.html Пиротска тврђава или Момчилов град, Часопис Нови Момчиловац бр. 2.]
</ref><ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm Пламен Павлов, Родопския юнак Момчил и Цар Иван Александър, Бунтари и авантюристи в Средновековна България,  Велико Търново, Абагар, 2000.]</ref> и недалечното с. [[Долна Каменица]] с българския феодален комплекс на [[Шишмановци|Шишмановата династия]] от края на ХІІІ век с напълно съхранената му забележителна църква изписана в началото на ХІV век, удачно допълват това.
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-34|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-034.jpg|scale=1:100000}}
 
==Вижте още==