Разлика между версии на „Никола Мавродинов“

допълнения в шаблона
м (Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност)
(допълнения в шаблона)
| образование =
| учил-при =
| работил-в = [[Национален археологически институт с музей|Археологически музей при БАН]]{{Br}}[[Университет по архитектура, строителство и геодезия|Висш инженерно-строителен институт в София]]{{Br}}[[Национална художествена академия|Висш институт за изобразителни изкуства в София]]
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
}}
 
'''Никола Петров Мавродинов''' е [[България|български]] [[изкуствовед]] и [[археолог]], един от най-добрите познавачи на българското средновековно [[изкуство]], [[архитектура]] и [[култура]].
 
== Биография ==
Завършва история на изкуството и археология в гр. [[Лиеж]], [[Белгия]], (1928 г). Асистент в Народния музей в София 1931—1934(1931–1934). Уредник в същия музей (1934—1944 г.1934–1944). Директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей при БАН]] (1944—1949 г.1944–1949). Професор по история на изкуствата във [[Университет по архитектура, строителство и геодезия|Висшия инженерно-строителен институт в София]] (1954—1958 г.1954–1958), по история на българското изкуство във [[Национална художествена академия|Висшия институт за изобразителни изкуства]] в София (1955—1958 г.1955–1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.
 
== Библиография ==
* Гробница от IV в. сл. Хр. в Пловдив. ГПлНБ, 1926, 21—5321–53.
* Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. 1931, 188 с.
* Външната украса на старобългарските църкви. ИБАИ, 8, 1934, 262—330262–330.
* Прабългарската художествена индустрия (с оглед на Мадарските златни накити). Мадара, 2, 1936, 155—272155–272.
* Проучвания върху старобълг. изкуство. ГНАМ, 6, 1936, 323—381323–381.
* Византийската и старобългарската архитектура. Родина, 1938/1939, №2, 140—155140–155.
* Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония. МПр, 1942, № 2, 1—251–25; № 4, 88—12988–129.
* Феликс Каниц като изследвач на българските и сръбски художествени паметници. СпБАН, 63, 1942, 91—11691–116.
* Боянската църква и нейните стенописи. 1943, 58 с.
* Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
* Новое болгарское искусство. 1946. София. (същата книга – и на френски език); 82 страници, 128 черно-бели репродукции.
* Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
* Разкопки и проучвания в Плиска. РП, 3, 1948, 159—170159–170.
* Родословното дърво на царица Елена в Матейче. - ИБИД 22-24, 1948, 203-213.
* Обща история на изкуството. Ч.1, 1950, 139 с.; Ч.2, 1951, 110 с.; Ч. 3. 1952, 127 с.
* Изкуството на Българското възраждане. 1957, 460 с.
* Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
* Старобългарското изкуство. XI—XVIIIXI–XVIII в. 1966, 160 с.
* Боянската църква. Архитектура и стенописи. 1972, 120 с.
 
== Бележки ==
* Паскалева, К. - Никола П. Мавродинов. Творческата дейност на български изкуствовед и археолог. Изкуство, 1968, № 3, 36—4036–40;
* Член-кореспондент проф. Никола Мавродинов. - Ист. преглед, № 3, 129-131.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=1037233484|LCCN=no96029834|VIAF=69056461|ISNI=0000 0000 8148 8319|SUDOC=124198368|BNF=cb12770095m}}