Темъц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 18:
 
==География==
Крепостта Темско <ref>Александар Дероко,  Темац, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији  ,  Београд  1950, с 26.</ref> се намира в [[Стара планина]] на десния бряг <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 6
</ref> на река [[Темщица]] (наричана и ''Темска река''), на естествено защитен от [[меандър|меандъра]], опасаващ го от три страни [[полуостров]], който е свързан със сушата с по-малко 40 м. широк къс [[провлак]]. Разположена е, на осигуряващо широк обзор, стръмно извисяващо се на 60 м над нея скално купенообразно [[възвишение]], стръмнодълго извисяващокъм се600 наи 60широко към 330 м надв нея.началото на [[каньон]]а на реката <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)"''<ref name=":1">ВЕЦ Темац на река Темщица с 400 kW мощност e mостроен от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забeлажително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени. Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е есръбските прецененаБелград я преценява за като неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура. [http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> естествените високи скални стени и зоната за излети при нея. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темска и еТемско, на 3,1 км от българския средновековен ''[[Темски манастир]]'' от [[11 век|ТемскияХІ век]] <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 17</ref><ref>[http://masivstaraplanina.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%80-%D1%81%D0%B2-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ Темски манастир „Св. Георги”, MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref> разположен между крепостта и селото и на 10 км по пътя през речния каньон от високопланинското ''[[Завойско езеро]]'', едно от най-дълбоките на Балканите, дълбоко 60 м, широко до 2 км и дълго 11 км <ref>''Завојско језаро,'' Мала енциклопедија Просвета, Треће издање, Београд 1985, „Просвета“, ISBN 86-07-00001-2</ref>'' ''на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. [[Височица]], вливаща се на 5 км нагоре по течението от крепостта в р. Темска, която там нагоре е наричана и Топлодолска река по името на село [[Топли дол]] край което минава. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" />
 
==История==
Град Темско е вероятно последната българска крепост превзета от турците'<ref>История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105,</ref>. Това става за пръв път чак в [[15 век|ХV век]] в [[1408]] г.<ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> , според други изследователи - в [[1409]] г. <ref>Павловић Леонтије, Манастир Темска, Посебна издања: Народнимузеј, књ. 3, Смедерево 1966.</ref><ref>Радовић Александар, Манастир Темска Истраживачки и конзерваторско-рестаураторски радови 1970. године, Саопштења X. Београд, Републички завод зазаштиту споменика културе, 1974. стр. 125 - 139.</ref>, с похода на наследилия европейските владения на убития след [[Битка при Анкара|битката при Ангора]] в 1402 г. турски султан [[Баязид I]] негов син [[Сюлейман Челеби|Сюлейман I]], спасен от сърбите като турски съюзници, срещу българския Цар [[Константин II Асен]] (1397-1422) и братовчед му - сина на Цар [[Иван Шишман]], престолонаследния български княз [[Фружин|Фружин Асен.]] Уплашен от турската мощ съседният на събитията сръбски княз [[Стефан Лазаревич]] се подчинява и пропуска без бой турцитe. Tе нападат и овладяват след кървава битка крепостта Темско. В отговор на нападението срещу Българския Цар войводата му Дебел Новак Каралюк, получил от Царя наскоро за управление няколко крепости в района на [[Ихтиман]] и [[Траянови врата]], което според някои изследователи станало повод за войната <ref>[http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/16_varna_1444/varna_16.htm Битката при Варна 1444г., Historical materials, ALD]</ref>, напада Сюлейман в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]] ([[Македония (област)|Македония]]), завладява лагера му и освобождава пленниците. Няма исторически и дори конкретни фолклорни данни за лансираната югославска теза <ref>[https://temska.wordpress.com/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE/ Стари град Темско, Тemska, wordpress.com]</ref> този възпят в българския народен епос Каралюк от планините на [[Македония]] и [[Ихтиманска Средна гора]] побратим на [[Крали Марко]] обаче да има нещо общо с Темско и северозаподните български земи, <ref>[http://wikimapia.org/external_link?url=http://vivafolk98.blogspot.com/2011/03/blog-post_2374.html Тодор Моллов, Академик Юрдан Трифонов за българските исторически народни песни от времето на османското владичество.]</ref> за разлика от ''"българските царски синове"'' както ги нарича Константин Костенечки, почтително титулуван от сърбите като "Костантин философ" в свидетелството си за падането на Темско.<ref>Сказание о писменех'' - ''Животоописание Св. Стефана Лазаревича от Константин Костенечки Филосов (1380-1431), 55:
 
"Имаше един мьж с двойствена природа на лъв и той от древно пресветло коляно, подчинено преди на тезоименития [Стефан Лазаревич, преди да получи от Константин II Асен за управление крепости като негов войвода]. И той с нападенията си разтресе сьрцата на страните в измаилтянската част, та царят им да го поиска, за да го погуби. Отговорът беше, че този разбойник обитава в планината.
Впоследствие при Темско стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в [[1688]] г. от румелийският бейлербей Осман Йеген паша което е записано в графитите на църквата в Темския манастир <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 26</ref>.
 
И още български градове бяха отстьпили заради синовете на българските царе [шишмановия Фружин Асен и страцимировия Константин II Асен], и цар Сюлейман [Сюлейман I Челеби] най-напред се надигна, и като стигна до Темско, превзе го с бой.
 
И изпрати пратеници до благочестивия деспот [Стефан Лазаревич]: “Искам само да мина през твоите земи - рече, без да ти причинявам безпокойство." Защото земята още не беше разорена. И когато минаваше през Топлица [при вливането на р. Топлица в р. Българска Морава] към Овче поле [в Македония], гореспоменатият мъж, а името на мъжа беше [Новак] Каралюк, превзе няколко от царските станове, а сеспота [сръбския] отново ги върна [на турците]." [http://www.segabg.com/article.php?id=617634 Анна-Мария Костова Тотоманова,  Из "Житие на Св. Стефан Лазаревич"];  [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:6va4vRB4bHIJ:www.rastko.rs/knjizevnost/liturgicka/konstantin-zitije_desp_stefana_c.html+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Константин Филозоф, ''Повест о словима (Сказаније о писменех) - Житије деспота Стефана Лазаревића'', Стара српска књижевност, књига 11., прилагођавање на савремени српски језик Лазар Мирковић; редакција превода Гордана Јовановић; прир. Гордана Јовановић, Просвета - Српска књижевна задруга, Београд, 1989.]
</ref><ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3612 Факсимиле на автентичния текст на Констаннтин Костенецки - Въстанието на Константин и Фружин, Форум Българска наука, 16 декември 2007.]</ref> Следната [[1409]] година братът на Сюлейман и претендент за престола [[Муса Челеби|Муса Кеседжи]] се съюзява с българите и първоначално им връща завладяното, но после и този турчин в [[1413]] г. разорява българските земи срещу което цар Константин II Асен се съюзява със съперника му третия брат и бъдещ турски султан [[Мехмед I|Мехмед I челеби]], който пак връща на българите завладяното.<ref>[http://ald-bg.narod.ru/index/dragana_lazarevich/0-27 Драгана Лазаревич жената на Шишман и османското настъпление на Балканите, Historical materials, ALD]</ref> Темско окончателно пада под турска власт не по-рано от столицата на [[Видинско царство|Западното българско царство]] [[Видин]] през пролетта на [[1422]] г.<ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> На [[17 септември]] същата година пристигнал от бежанството си в Унгария <ref>[http://dlib.rsl.ru/viewer/01003924186#?page=278 Царство Ивана Асеня болгарского, Хронограф руский, Национална библиотека Св.Св. Кирил и Методий, София НБКМ № 774;  Царство Ивана Асеня болгарского, Русский хронограф редакции 1512 года, Полное собрание русских летописей, т. 22,, Санкт Петербург 1911,] </ref> в [[Белград]] умира последният български цар Константин II Асен <ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> , а българската корона преминава в титулатурата, герба и знамената на [[Кралство Унгария|унгарските крале]] и от тях в тези на австрийските [[Император на Свещената Римска империя|императори на Свещенната Римска империя]].<ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref> Престолонаследника на [[Търновско царство|Търновското царство]] княз Фружин Асен се присъединява към унгарския крал и се премества в [[Липова|крепостта Липа.]]<ref>[http://www.burgasnews.com/istoriya-i-arheologiya/68896-otkriha-dvoretza-na-posledniya-balgarski-tzar Откриха двореца на последния български цар, Бургас нюз, 06 Февруари 2014].</ref> Участва в кръстоноснияет походи в България в 1443 и 1444 г., но след неуспеха им в [[Битка при Варна|битката при Варна]] в резултат на дворцовите интриги и клевети насочени срещу него в [[1453]] г. княз Фружин, като оставя сина Шишман в Унгарските предели и рода Шишман управлява в [[Банатски българи|Банат]] и след битката при Мохач 1526г., самият Фружин се връща в отсамдунавска България заедно сдругите си синове  Стоян, Стойко и Станислав, и се заселва в района между българските крепости [[Пирот]], [[Свърлиг]] и [[Чипровци|Кипровец]] в центъра на която е Темско, в него той и наследниците му са отбелязани като турски васали натоварени да пазят Пиротския проход <ref>[https://shishmanovi.wordpress.com/legend/ Съкратен регистър на Видинския санджак от 1455 г.:''„Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които не принадлежат на никого, за да пазят прохода – Фрузин княз; Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син – четирима души.“'']
</ref> и в османските данъчни регистри от 1454, 1465 и 1485 г., в този от 1515 те не се споменават там.<ref>[http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2543:2013-07-05-12-15-09&catid=141:2013-08-13-07-02-31&Itemid=213 Османски фискален регистър - дефтер за 1454/55г.: ''"Тук са писани тези, които живеят между Исфърлиг (Свърлиг) и Шехиркьой (Пирот):......... Фружин-княз, Стоян - негов син, Стойко - негов син, Станислав - негов син."'' Факсимиле на регистъра, Избитата аристокрация - една от причините за провала на България, Ydara.com, 05.07.2013.]
</ref><ref>[http://bghistoryanalysis.blogspot.com/2009/06/v.html Иван Стамболов, История на “България с център София” - Воеводство София през ХV век, Исторически анализи, <abbr>2 June 2009.</abbr>]<abbr> </abbr>
</ref><ref>[http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8564 Независимия български владетел Шишман Фружин 1454 г., сп. Българска наука, <abbr>12 февруари 2010</abbr>]
</ref>
 
Впоследствие при Темско стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в [[1688]] г. от румелийският бейлербей Осман Йеген паша което е записано в българските графититеграфити на църквата в Темския манастир <ref>Млађн Цуњак, Манастир Светог Ђорђа - Темска, Пирот 2013, с. 26</ref>.
 
Тежки битки се водят при крепостта и в самия край на ХVII век в [[1692]] г. по време на [[Австро-турски войни|Австро-турската война 1683-1699]] г. когато, както свидетелства графита на поп Любен пак на църквата в близкия Темски манастир, много християнска кръв се проляла в Темско и хората тежко страдали от глад и от маджарите, а ''град Темъц'' и заедно с него манастира са опустошени от унгарците.<ref>Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.</ref>
 
==Съвременно състояние и перспективи==
Останките от крепостта запазени във височина на стените на места до около 1,5 м над терена са обрасли с растителност и увенчават хълма там. <ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rB6NUKbvP2YJ:www.dkpirot.rs/wp-content/uploads/2015/03/Study-srpski3.pdf Grad Temac, ЕU Study on the key natural assets and cultural heritage in Montana and Pirot municipalities, ''Bulgaria – Serbia IPA Cross-border Programme, ''ID No: 2007CB16IPO006-2011-2-243, p. 40]</ref> {{източник|Зидарията им е изцяло каменна на хоросан от грубо оформени следно големи монолити и плочи. Стари каменни кръстове и фрагменти от тухли и друга керамика бележат мястото.|2015|04|18}} Панорамата от откритите части на хълма към околните алпийски скали и надалеч в долината и околните старопланински върхове е впечатляваща. Специално устроената зона за излети на широките поляни край планинската река Темска на водоема при недействащата днес превърната в ''паметник на техниката водно-електическа централа "Темац (Темъц)" ''<ref name=":1" /> създава добри условия за посетителите. Каньонът на Темщица е известен като старопланинското Колорадо <ref>[http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137]</ref>, живопистите планински пътеки извеждащи до върховете и терасите на различни скални образования и близкото голямо високопланинско Завойско езеро, както и известният средновековен български Темски манастир от ХІ век наблизо, заедно със запазения подобен на [[Баба Вида|Видинската крепост]] замък на [[Момчил войвода]] в Пирот <ref>[http://www.debian-srbija.iz.rs/p/pir.html Пиротска тврђава или Момчилов град, Часопис Нови Момчиловац бр. 2.]
</ref><ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/rodopskiiat.htm Пламен Павлов, Родопския юнак Момчил и Цар Иван Александър, Бунтари и авантюристи в Средновековна България,  Велико Търново, Абагар, 2000.]</ref> и недалечното с. [[Долна Каменица]] с българския феодален комплекс на [[Шишмановци|Шишмановата династия]] от края на ХІІІ век с напълно съхранената му забележителна църква изписана в началото на ХІV век, удачно допълват това.
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-34|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-034.jpg|scale=1:100000}}
* [http://loadmap.net/ru Топографска карта - сборна]
 
==Вижте още==
[[Долна Каменица]]