Дедеагач: Разлика между версии

| телефонен-код = 25510

}}

'''Дедеагач'''<ref>Името се среща и неслято ''Деде Агач'', със стария правопис ''Дедеагачъ'' или ''Деде Агачъ''.</ref> или '''Александруполис''' ({{lang-el|Αλεξανδρούπολη}}, ''Александруполи'', [[катаревуса]]: ''Αλεξανδρούπολις'', ''Александруполис'', {{lang-tr|Dedeağaç}}, ''Дедеагач'') е [[град]] в [[Беломорска Тракия]] понастоящем в североизточната част на [[Република Гърция]]. Градът е център на дем [[Дедеагач (дем)|Дедеагач]], част от административната област [[Източна Македония и Тракия]]. Градът е център и на [[Дедеагачка, Траянуполска и Самотракийска епархия|Дедеагачката, Траянуполска и Самотракийска епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]].

 

[[Картинка:Military_train_station_of_Dedeagats_1893.jpg|мини|ляво|250п| Военната гара Дедеагач в началото на 20 век]]

[[Картинка:Bulgarians in Dedeagach 1899.JPG|мини|ляво|250п|Дедеагач, 1899 година. Седнали отляво надясно: Райчо Ап. Ковачев от [[Райково]], , свещеник [[Дойчин Запрев]] - архиерейски наместник, [[Дико Йовев]] - заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от [[Балъкьой]], Атанас Маринов от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]]. Прави отляво надясно: Димитър Юруков&nbsp;— гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, [[Димитър Гоголов]]]]

[[Файл:Dedeagach - Shapladere in Maritsa delta area - Tthracian gold diadem.jpg|мини|дясно|Тракийска златна диадема открита в 1916 от Гаврил Кацаров при разкопки при Дедеагач (Шараплъдере до устието на Марица)]]

[[Файл:Dedeagach - Shapladere in Maritsa delta area - Thracian monumental slab 500 BC.jpg|мини|дясно|Тракийски монументален релеф от 5-ти век пр. Хр. открит в 1916 г. от Гаврил Кацаров при разкопки при Дедеагач (Шараплъдере до устието на Марица)]]