Западна Тракия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 116:
[[Картинка:Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seinе-bg.svg|thumb|220px|Границите на България след Ньойския мирен договор]]
След Първата световна война цялото българско Беломорие от 8712 кв. км, в съответствие с наложения на България мирен договор, е окупирано от френски войски. Според чл. 48 на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. Западна Тракия преминава в съвместно владение на петте велики държави измежду съюзниците от Съглашението, като се уточнява, че нейната „съдба впоследствие ще бъде определена“ от тях. Те, от своя страна, „се задължават да се гарантира свободата на икономическите изходи на България на Егейско море“.
По време на междусъюзническото управление България все още запазва, макар и ограничен, своя достъп до Средиземно море. Под мандат на Антантата остават около 180 000 българи<ref>Стайко Трифонов, Антантата в Тракия 1919-1920 г., Университетско издателство „Климент Охридски”, София 1989, стр. 105.</ref>. В „Междусъюзническа Тракия“ се установява „автономен“ режим (15.10.1919-28.5.1920 г.), начело с френския генерал Шарпи. На мирната конференция през 1919 г. САЩ и лично президентът [[Удроу Уилсън]] категорично се противопостовят на политиката България да бъде жестоко наказана провеждана най-вече от Британия. Америка защитава позицията, че Беломорска Тракия не може да се откъсва от територията на България, в оформянето на тази позиция участва и американският шарже д'афер в София [[Доминик Мърфи|Мърфи]], известен българофил, представил на конференция в Париж документи за българския характер на Тракия, Добруджа и Македония. Британците склоняват на „компромис“ с автономна тракийска квазидържава, но в рамките и в границите на гръцката държава (август 1919 г.), предложението не решава нищо и е отхвърлено от американските дипломати. Франция дава идеята за свободна Западна Тракия включваща българските малцинства, това решение получава подкрепата на САЩ от техния представител Полк (Polk), но Венизелос яростно се противопоставя с единствения аргумент, че това би отделило Одринска Тракия, която
На 2 юни 1920 г. ген. Шарпи напуска областта.<ref>[http://www.history.swu.bg/PDF/19.pdf М.Павлова, Ролята на ОН за разрешавене проблемите на българското малцинство в Егейска Македония и Западна Тракия]</ref>
|