Бата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 24:
 
== История ==
Селището е било населено с турци. В края на 19-ти век ,около и след 1903 г.местното турско население се изселва в Турция,а в Батаджик се заселват потомствени българи от Източна Тракия,от Хухла, Бунархисар, Дерекьой, Чекмедже, Пишманкьой и др. Преселването е на принципа адекватна замяна на къща, имоти добитък между изселниците в двете посоки.Един от първите родове, заселили се в с.Батаджик, е родът на Вълчан войвода. По-късно се заселват жители от селища в Източна Стара планина. В последно време се заселват роми от околните села.
До [[1934]] година името на селото е '''Батаджик'''.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година, седем души от Батаджик са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.828.</ref>
Кметството се помещава в масивна сграда, построена през 1936&nbsp; г. Първият кмет на селото е бил Тодор Фъндъков, назначен през 1889.По-важни събития в историята на селото са:1.Свързването на село Бата с шосе до с.Медово- 9км 1938 г. под ръководството на кметовете Зафир Георгиев, Димитър Самуров и Атанас Пенчев. 2.Асфалтиране на площада и селските улици при кметовете Йорданка Димитрова, Александър Петков и Георги Неделчев.3.Радиофициране на селото 1951 г.4.Създаване на първия телефонен пост в селото 1932 г. с телефонист Александър Петков от град Преслав.5. През 1963 г.при кмета Стойчо Иванов и финансов изпълнител Христо Ангелов са построени: паметник на загиналите в Отечествената война 1944/1945 г.; сградата на пощата, стадиона и надстройка на училищната сграда в с.Бата. 6. 1945 г. е електрифицирано селото. 7. Водоснабдяване на селото е осигурено, отначало от полуминералната вода "Лъджата", а днес от река Камчия, при кметовете Георги Аянов, Стамат Иванов, Петко Димитров.
Храм-паметникът "Света Троица" в с. Бата е строен от габровския майстор-Цаню Манев Караджунов/1887-1969 г./,родом от с Късовци(Плачковци), през 1907-1909 г.,съвместно с братята си. Същият майстор строи и моста в селото. Средствата за строежа на църквата са събрани от населението. Строителството на църквата и моста се осъществява , когато кмет на селото е бил Петко Вълканов Петков-Вълчанвойводов/Моллата/. Първият свещеник е Георги Сяров. Дълги години е бил свещеник Иван Флоров&nbsp;—Флоров— руснак.
РожденатаРожденната дата на училището в с. Бата е 1889/90 година. Нова сграда се построява през 1922 г. и се открива първият прогимназиален клас. Според преданията първият учител е бил Димитър П. Грънчаров от гр.Казанлък.
През 1966/67 г. се извършва надстройка на училищната сграда, при кмет Стойчо Иванов, финансов изпълнител Христо Ангелов и директор на училището Денка Момчева.
На 30.04.1890 г. по инициатива на учителя Илия Маджаров, землемерът Белчо Йовчев и учителят-кмет Андрея Стоянов се провежда голям събор в селото, на който пощенският служител в гр.Поморие&nbsp;—, великият поет Пейо Яворов, произнася пламенно слово и се приема резолюция за премахване на жестокия данък десятък.
В основно училище "Христо Ботев", за периода 1922-2009 г.са завършили основно образование над 2600 младежи и девойки и са продължили образованието си и са се квалифицирали като: учители над 47; юристи - 3; инженери— над 25; архитекти - 2; строителни техници-9; агрономи и зоотехници - 10; летци - 4; хуманни лекари -2; ветеринарни лекари - 2; акушерки - 2; фелдшери -5; медицински сестри -7; аптекари -5; икономисти - 13;журналисти -2; офицери -20; директори на окръжни предприятия-7.Звънче". В селото е създадена учебно-производствено предприятие "Труд" през 1973 г. Читалището "Георги Илиев Маджаров" е създадено през 1908 г. с първи председател Георги Куманов. Самодейци&nbsp;—Самодейци— учители и селяни са изнасяли пиесите: "Хан татар", "Калната топка","Албена", "Цигани" и др. Здравният дом е построен след 9-ти септември 1944 г.от майстора Георги Киряков. Поминък на населението— земеделие, животновъдство, малко търговия с разкриване на магазини за хранителни стоки, кафенета, работници— помощен персонал на Слънчев бряг и работници в строителството. ЗемеделиетоВ иселото животновъдствотое сеоснована организираи отработи кооперациятаземеделска скооперация председател Димитър Белчев"Бата".
 
== Редовни събития ==