Старобългарски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
}}
'''Старобългарският език''' е най-ранният писмено засвидетелстван [[славянски езици|славянски]] език. В старите паметници този език първоначално бива наричан {{кирилица|'''ѩзыкъ словѣньскъ'''}} /іе<sup>н</sup>зыкъ слов[iе]ньскъ/, а впоследствие {{кирилица|'''ѩзыкъ блъгарьскъ'''}} /іе<sup>н</sup>зыкъ блъгарьскъ/. Извън България този език е известен с различни наименования като старочерковнославянски, старославянски и др. Старобългарският, с малки изменения във вековете, и до днес е каноничният език на православните славянски църкви (и в Румъния до към 1865 г.), наричан още [[
== История и език ==
[[Файл:Oldchurchslavonic.jpg|мини|500п|Молитвата на [[черковнославянски език]] - порусен във фонетично отношение, но сравнително запазен в синтактическо и лексикално отношение вариант на старобългарския език]]
От различните си изследователи този език се нарича различно. [[Йерней Копитар]] и [[Франц Миклошич]] го наричат ''„старословенски език“'', тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в [[Панония]]. [[Александър Христофорович Востоков|А. Х. Востоков]] въвежда през 1820 г. термина ''„старославянски език“'', който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани термините фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. [[Йозеф Добровски]] в ''„Institutiones linguae slavici dialecti veteris“'' (''Студия върху стария диалект на славянския език'') ([[1822]]) открива в този език ''„старосръбско наречие“''. Но още в средата на [[19 век]] [[Аугуст Шлайхер]], [[Мартин Хатала]] и [[Леополд Гайтлер]] виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на [[Български език|българския език]]. Те въвеждат термина ''„старобългарски език“'' (нем. ''Altbulgarisch''), възприет изцяло у нас. В съвременното [[езикознание]] се употребяват най-често, освен термина ''„старобългарски език“'', и термините ''„старославянски език“'', ''
Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. ''„канон“'' откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50–60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, [[праславянски език]]. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася и до термините ''„старославянски“'' и ''„староцърковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а:
|