Старобългарски език: Разлика между версии

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. ''„канон“'' откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50–60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, [[праславянски език]]. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася и до термините ''„старославянски“'' и ''„староцърковнославянски“„старочерковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Много изследвания са направени досега и днес българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а: