Темъц: Разлика между версии

| изглед = Temsko.jpg

| изглед-описание = Останки от крепостта Темско (Темъц)

| област = [[Пирот]], с. [[ТемскоТемска]]

'''Темско''' или '''Темъц''' {{източник|на стария местен [[българи|български]] [[торлаци|торлашки диалект]],|2015|04|20}} ({{lang-sr|Темац тврђава}}), е средновековна {{източник|български|2015|04|20}} крепост, намираща се в Източна [[Сърбия]], недалеч от днешноно село [[Темска]], отстоящо на 15 км северно от [[Пирот]], по пътя от него за [[Гургусовец]].

Крепостта Темско <ref>Александар Дероко, Александар, ''Темац, Средњовековни градови у Србији, Црној Гори и Македонији '', Београд, 1950, с 26.</ref> се намира в [[Стара планина]] на десния бряг <ref>Млађн Цуњак, Млађан, ''Манастир Светог Ђорђа - — Темска'', Пирот 2013, с. 6</ref> на река [[Темщица]] (наричана и ''Темска река''), на естествено защитен от [[меандър]], опасаващ го от три страни [[полуостров]], който е свързан със сушата с по-малко 40 м широк къс [[провлак]]. Разположена е на осигуряващо широк обзор скално купенообразно [[възвишение]], стръмно извисяващо се на 60 м над нея. <ref name=":0">[http://wikimapia.org/#lang=en&lat=43.283290&lon=22.582161&z=17&show=/32799522/bg/Темско-(Темъц)&search=%D0%91%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%80 Крепост Темско (Темъц) Уикимапия]</ref>, непосредствено от южната страна над днес недействащата ''[[ВЕЦ |водно-електическа централа]] "Темац (Темъц)"''<ref name=":1">ВЕЦ Темац на река Темщица с 400 kW мощност е построен от Мита Гага (Димитър Младенович – Гага) и братята Иван и Милорад Чекич за нуждите на пиротската фабрика „Тигър”. Строежът започва в 1939 г. и електроцентралата е пусната на 12 април 1940 г. Построена каменна дига, довеждащ тунел и тръбопровод, както и машинна сграда, забележително е, че турбината е местно производство, а само генераторите са внесени. Централата е разрушена през 1941 г. от комунистически партизани, след 1945 г. в нея са монтирани още две турбини и е включена в енергийната система на Сърбия. До 1960 г. ВЕЦ Темац реализира рекордно производство от 4 051 090 kWh електроенергия. Работи до май 1990 година, когато е е преценена като неефективна и е спряна. След закриването му ВЕЦ Темац е консервиран и днес представлява паметник на техническата култура. [http://masivstaraplanina.com/%D0%B2%D0%B5%D1%86-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%86-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/ MASSIF Stara planina, EU Project № 2007CB16IPO006 – 2011 – 2 - 137.]</ref>. Отстои на 4,8 км североизточно по пътя по долината на реката от днешното село Темска и е на 3,1 км от ''[[Темски манастир|Темския манастир]]''. Географските координати на височината на крепостта са 43°17'5"N 22°34'54"E. <ref name=":0" />

Темско е вероятно последната българска крепост превзета от турците<ref>История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105,</ref>. Това става за пръв път чак в [[15 век|ХV век]] в [[1408]] г.<ref name=":2">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) – последният владетел на Средновековна България]</ref> , според други изследователи - — в [[1409]] г. <ref>Павловић, Леонтије, ''Манастир Темска, Посебна издања: Народнимузеј, књ. 3'', Смедерево, 1966.</ref><ref>Радовић, Александар, ''Манастир Темска Истраживачки и конзерваторско-рестаураторски радови 1970. године'', Саопштења X. Београд, Републички завод зазаштиту споменика културе, 1974. стр. 125 - 139.</ref>.

Впоследствие при Темско стават многократни кръвопролития и разорения от османците при турските походи през западните български земи към Белград, включително и в ХVII век при потушаването на Чипровското въстание в [[1688]] г. от румелийският бейлербей Осман Йеген паша което е записано в графитите на църквата в Темския манастир <ref>Млађн Цуњак, Млађан, ''Манастир Светог Ђорђа - — Темска'', Пирот 2013, с. 26</ref>.

Тежки битки се водят при крепостта и в самия край на ХVII век в [[1692]] г. по време на [[Австро-турски войни|Австро-турската война 1683-1699]] г. когато, както свидетелства графита на поп Любен пак на църквата в близкия Темски манастир, много християнска кръв се проляла в Темско и хората тежко страдали от глад и от маджарите, а ''град Темъц'' и заедно с него манастира са опустошени от унгарците.<ref>Овчаров, Николай., ''Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност'', София 2006, с.338.</ref>