Българска диалектология: Разлика между версии

По онова време българската диалектология зависи до голяма степен от официалната политика на комунистическа България. Затова проф. Стойков не е могъл да обърне внимание на диалектите в северна Гърция, Македония и Сърбия, макар че на няколко места в книгата неприкрито заявява, че македонските говори са български.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_bel_red.htm. Младенов, Максим. Бележки към изданието „Българска диалектология“ от Стойко Стойков. (2002)]</ref> От друга страна, той предлага ново разчленение на диалектите на „централни“ (Средна, Източна и част от Северозападна България) и „периферни“ (Югозападна, Югоизточна и също част от Северозападна България). След смъртта му проф. Стойков и последователите му са дискредитирани, а трудовете им са обявени за неправилни, защото неговата теория се възприема като не достатъчно патриотична: тълкува се в смисъл, че „българският език се намирал само в центъра, а периферията не била българска“.<ref>[http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_predg_red.htm Младенов, Максим. Предговор към "Българска диалектология" от Стойко Стойков. (2002)]</ref> {{факт|Такова мнение развива М. Младенов, тъй като след 10 ноември се търсят привилегии от страна на хора, които се обявяват а репресирани от режима. Редица видни диалектолози, сред които [[Максим Младенов]] са уволнени, като са преместени за наказание в Софийския университет и в Етнографския институт на БАН.|2015|3|31}}