Уикипедия

Вера Антонова: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sherpa (беседа | приноси)
Ботове
98 290 редакции
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
допълнения в шаблона, + Категория:Възпитаници на Софийския университет
Ред 11:
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[Археология]]
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Регионален исторически музей, Шумен|Окръжен исторически музей – гр. Шумен]]
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
'''Вера Янкова Антонова''' (р. 19.04. април 1917, [[Варна]] – п. 13.10. октомври 2002, [[София]]) е [[България|българска]] [[археолог|археоложка]]-[[медиевист]]ка, [[Музей|музейна деятелка]] и дългогодишна проучвателка и популяризаторка на [[Археология|археологическото наследство]] на [[Шумен]] и [[Шуменска област]].
 
== Биография ==
Родена е на 19 април 1917 г. във [[Варна]]. Завършва класическа гимназия в родния си град. Продължава образованието си в [[СофийскиСофийския университет]] „Св. Климент Охридски”, където изучава [[класическа филология]], с втора специалност стара [[история]] и [[археология]]. Нейни преподаватели са видните български учени [[Александър Балабанов]], [[Димитър Дечев]], [[Гаврил Кацаров]], [[Владимир Георгиев]], [[Веселин Бешевлиев]].
 
През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”]]. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”]], след което известно време работи като асистент в [http://www.libshumen.org/index.php Окръжна библиотека – гр. Шумен].
 
През 1951 година започва работа в [[Регионален исторически музей, Шумен|ОкръженОкръжния исторически музей – гр. Шумен][], където завежда отдел „Средновековна археология” до пенсионирането си през 1988 година. В началото на научната си кариера интересите и са насочени към тракийската, античната и късноантичната епохи. През 50-те години, заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]], работи по проучването на римската вила при с. Мадара, [[Динея|късноантичната крепост при с. Войвода]], тракийските некрополи при селата [[Браничево (село в България)|Браничево]] и [[Янково]]. В края на 50-те години взема участие в експедициите на [[Станчо Ваклинов]] за регистриране на ранносредновековни обекти в [[Лудогорие]]то между [[Плиска]] и [[Силистра]] – [[Дръстър]]. По същото време тя взема участие в комплексната археологическа експедиция в [[Цар Асен (Област Силистра)|с. Цар Асен, Силистренско]] под ръководството на [[Милко Мирчев]] от [[Варненски археологически музей|Варненския музей]]. Предприетите разкопки разкриват един от най-интересните средновековни обекти в Североизточна България. Това кара Вера Антонова да посвети по-нататъшната си научна дейност на изучаването на средновековните паметници в Шуменско.
 
Името на Вера Антонова неизменно е свързано с проучванията на знакови средновековни обекти от национално значение:
* т. нар. [[Аул на хан Омуртаг]] при [[Хан Крум (село)|с. Хан Крум, Шуменско]];
* в [[Плиска]] участва активно в разкриването на т. нар. [[Цитадела]] и ръководи мащабните проучвания на северния сектор на Западната крепостна стена на Вътрешния град;
* във [[Велики Преслав]] участва в разкопките на местността „Селище” във Външния град;
* заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]] събира, систематизира и публикува данни за създаване на карта и каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг.
 
Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на [[Шуменска крепост]], на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания”, за което през 1976 година получава степен [[Старши научен сътрудник]] (Ст. н. с.).
Ред 42:
За цялостната си дейност, Вера Антонова е отличена с:
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] II степен
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] I степен (1976 г.)
* звание „[[Заслужил деятел на културата]]” (1980 г.)
 
== Семейство ==
Ред 94:
{{СОРТКАТ:Антонова, Вера}}
[[Категория:Български археолози]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Личности (Шумен)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Вера_Антонова“.