Уикипедия

Поместен събор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник
Ред 72:
3. '''[[Втори Търновски събор]]''' провел се или през 1350 или през 1355 г. срещу богомилите. Нарочени за порицание са и [[адамитство|адамитите]]. Главните разпространители на ереста са Лазар дощъл от Солун в Търново, [[Кирил Босота]] и [[поп Стефан]]. Съборът е свикан от [[патриарх]] [[Теодосий Търновски]]. Лазар се покайва, а останалите двама остават верни на учението си и царят заповядва "да жигосат лицата им с нажежени железа и навеки ги изгони от своите предели".
 
54. '''[[Първи църковно-народен събор]]''' в [[Екзархийски дом|Екзархийския дом]] в [[Ортакьой]] (23 февруари 1871 г. - 24 юли 1871 г.). На 13 март 1870 г. бил избран в Цариград Привременен смесен екзархийски съвет от 50 души, от които 11 духовници и 39 миряни. Същевременно Високата порта разрешава свикването на Църковно-народен събор в Цариград, който да разгледа и приеме проектоустава на Българската екзархия и да избере първия екзарх. За целта Привременният смесен съвет изработил и изпратил до епархиите правилник (наречен “Повод”) за избиране на представители за събора Председател на събора става най-възрастният архиерей [[Иларион Ловчански]], а секретар-писар юристът [[Марко Балабанов]]. Проведени били 37 редовни заседания, на 23-то заседание от 14 май окончателно бил приет и подписан Уставът за управлението на Българската екзархия. На последвалите заседания бил приет и списъка на кандидатите за екзархийски митрополити, в който влизат и някои духовни лица от Македония. на 1 януари 1871 г. временният Свети синод отправил призив към българските общини в тези епархии да изпратят свои избраници на събора. На 23 февруари 1871 г. съборът е открит. Саморазпуснал се е на 24 юли 1871 г., след като безрезултатно чакал два месеца позволение да избере екзарх. Едва Привременният смесен съвет завършил работата на Първия църковно-народен събор с избирането (16 февруари 1871 г.) на [[Антим I]] за пръв екзарх на Българската екзархия. ▼
4. {{факт|'''[[Трети Търновски събор]]''' (1360 г.) - църковно-държавен събор срещу [[Жидовстващи (България)|жидовстващите]], богомилите и [[варлаамитство|варлаамитите]]. Най-пищния и значим в средновековната история на България. Провежда се в двореца. На него присъстват царят, царицата с двамата си сина Иван Шишман и Асен, патриарх Теодосий, митрополитите, епископите и старците от [[Килифаревски манастир|Килифаревската обител]]. Основна цел на събора е "поразяване на вечно унижение и победа над всички богопротивни начинители". [[Евреи]]те имайки надежда за подкрепа у царицата излагат без свян своето учение, но трима хулители са предадени на смърт за назидание на останалите.|2015|3|18}}
 
▲5. '''[[Първи църковно-народен събор]]''' в [[Екзархийски дом|Екзархийския дом]] в [[Ортакьой]] (23 февруари 1871 г. - 24 юли 1871 г.). На 13 март 1870 г. бил избран в Цариград Привременен смесен екзархийски съвет от 50 души, от които 11 духовници и 39 миряни. Същевременно Високата порта разрешава свикването на Църковно-народен събор в Цариград, който да разгледа и приеме проектоустава на Българската екзархия и да избере първия екзарх. За целта Привременният смесен съвет изработил и изпратил до епархиите правилник (наречен “Повод”) за избиране на представители за събора Председател на събора става най-възрастният архиерей [[Иларион Ловчански]], а секретар-писар юристът [[Марко Балабанов]]. Проведени били 37 редовни заседания, на 23-то заседание от 14 май окончателно бил приет и подписан Уставът за управлението на Българската екзархия. На последвалите заседания бил приет и списъка на кандидатите за екзархийски митрополити, в който влизат и някои духовни лица от Македония. на 1 януари 1871 г. временният Свети синод отправил призив към българските общини в тези епархии да изпратят свои избраници на събора. На 23 февруари 1871 г. съборът е открит. Саморазпуснал се е на 24 юли 1871 г., след като безрезултатно чакал два месеца позволение да избере екзарх. Едва Привременният смесен съвет завършил работата на Първия църковно-народен събор с избирането (16 февруари 1871 г.) на [[Антим I]] за пръв екзарх на Българската екзархия.
 
* На 13 май 1872 г. бива свикан '''[[Патриаршески събор в Цариград]]''', на който екзарх Антим I бил низвергнат, митрополитите [[Панарет Пловдивски]] и Иларион Ловчански афоресани (отлъчени от църквата), а Иларион Макариополски бил предаден на вечна анатема и на огнена геена. Цариградската патриаршия свиква на 29 август 1872 г. голям гръцки църковен събор, който на 16 септември 1872 г. провъзгласява Българската църква и българския народ за схизматични.. Едва на 22 февруари 1945 г. Цариградската патриаршия отменя схизмата и удовлетворява безусловно всички български искания.<ref>[http://promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_4.html Църква и църковен живот в Македония, Петър Петров, Христо Темелски]</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поместен_събор“.