Разлика между версии на „Никола Благоев“

(допълнения в шаблона, + Категория:Възпитаници на Белградския университет)
 
==Биография==
Благоев е роден в [[1868]] година в [[Ракита (дем Еордея)|Ракита]], голямо българско село в [[Кайляри|Кайлярско]], Югозападна [[Македония]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], в семейството на свещеник. Завършва [[Битолска гръцка гимназия|класическата гръцка гимназия]] в [[Битоля]], а след това учи [[право]] в [[Белградски университет|Белградския университет]].
 
След завършването на висшето си образование се установява в [[България]] и започва да се занимава с адвокатска практика. Избран за народен представител в [[14 Обикновено народно събрание|XIV обикновено народно събрание]]. След това Благоев започва да преподава в Юридическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] и се занимава с научна и преводаческа дейност - прави ценен превод от средногръцки на [[Еклога|Византийската еклога]], изследва средновековното българско право, [[богомили|богомилството]], пише статии за характера на Самуиловата държава на основата на византийските извори. От [[1916]] година е доцент в Софийския университет, а от [[1926]] до [[1934]] година - извънреден професор.
 
На 23 април 1913 година, в навечерието на Междусъюзническата война, заедно с още 13 души от тези околии подписва „[[Мемоар от костурско-леринско-кайлярската емиграция в София]]“, в който се твърди, че Македония е българска област и се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Мемоара“ се казва:
 
{{цитат|Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога и за нищо не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското племе даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.<ref name="Мемоар">{{cite book |title= Мемоаръ отъ Костурско-Леринско-Кайлярската емиграция въ София. До Господина Прѣдседателя на Министерския Съвѣтъ на Царство България |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 23 април 1913 г|publisher= Царска придворна печатница |location=София |isbn= |pages=8 |url= http://www.strumski.com/books/%D0%9C%D0%95%D0%BC%D0%BE%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE.pdf |accessdate=2015-04-22}}</ref>}}
 
От [[1916]] година е доцент в Софийския университет, а от [[1926]] до [[1934]] година - извънреден професор.
 
== Съчинения ==