Ваджраяна, наричана също тантрически будизъм се появява за първи път в източна Индия между 5-7в. от н.е. Тяи есе подшкола на Махаяна както исмята за Третата голяма колесница(яна) в будизма. ВаджраянаСпоред някои автори тя е подшкола на Махаяна, разглеждайки Ваджраяна като разширение на Махаяна, икоето не предлага нови философски възгледи, а по-скоро въвежда допълнителни техники (упая или "изкусните средства"), включително използването на визуализации и други йога практики. Други обаче я разглеждат като напълно отделна колесница. Много от практиките на тантрическия будизъм са общисходни с [[индуизъм|индуския]] [[тантра|тантризъм]]: използването на [[мантра|мантри]], [[йога]] и изгарянето на жертвоприношенияприношения.
Първите хора практикуващи ваджраяна били обитаващите горите [[Махасидха|махасидхи]], които живеели в периферията на обществото, ано от 9-ти век били приемани вече и в големите махаянски монашески университети като Наланда и Викрамашила. Заедно с по-голямата част от индийския будизъм Ваджраяна били засенчениизтласкани внепосредствено навечерието на края наслед мюсюлманските нашествия от 12-ти век. Ваджраяна продължилапродължава до днес да съществува в Тибет, където била изцяло трансплантиранапренесена от 7 до 12 век. иОтчасти втя ограниченае основапренесена и в Япония, където сетя превърналадава вначалото на школата [[Шингон]].
