Септуагинта: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
 
== Етимология ==
Тъй като по-често, за улеснение, се използва числото LXX (70), вместо LXXII (72) и съответно тази преводна Библия се нарича '''Септуагинта''', т.е. "преводът на седемдесетте старейшини" (за [[информация]] еврейскияеврейският [[Синедрион]] [[Исус на съд пред Синедриона|осъдил Исус]] се състои от 71 "начетени мъдреци" под контрола на [[фарисеи]]те, но ако всички единодушно гласуват за постановяването на [[смъртна присъда]] /в случая с Иисус за [[богохулство]]/, тя е недействителна по правилата). Септуагинта е съставена през III-II век пр. Хр. в [[Александрия]] за нуждите на [[Александрийска библиотека|Александрийската библиотека]].
 
По този начин, съдържанието на книгите от Стария завет (писанията) стават достъпни на гръкоговорящите евреи и не само.
 
== Легенда ==
[[Легенда]]та разказва, че преводът бил осъществен по инициатива на основателя на Александрийската библиотека и [[Древен Египет|древноегипетски]] владетел [[Птолемей II]] Филаделфийски, чието желание било [[библиотека]]та да съдържа цялата [[мъдрост]] на [[античност]]та на древногръцки език и при това събрана на едно място. Това станало причина да бъдабъде съставена Септуагинта. За целта египетскияегипетският владетел се обърнал към [[първосвещеник]]а по онова време във [[Втори храм|Втория храм]], който му изпратил най-способните мъдреци на Израиля, които знаели древногръцки език. Когато пристигнали в Египет, Птолемей затворил мъдреците в отделни килии и им възложил да не напускат помещенията, докато всеки от тях не осъществи цялостен превод на древногръцки език на еврейските писания. След седемдесет дни всеки от тях бил завършил своята работа и когато седемдесет и двата превода били сравнени, всички те били еднакви, дума по дума, според [[писмо на Аристей|писмото на Аристей]].
 
Очевидно легендата отразява изключително прецизния превод на древногръцки език на еврейските свещени книги от Стария завет по онова време. И до днес съществуват спорове за точността на превода, но е [[факт]], че Септуагинта оказала неимоверно значение за формирането на т.нар. [[елинистичен юдаизъм]] и за възникването на [[гностицизъм|гностицизма]]. Еврейският водач на [[Второ еврейско въстание|втория еврейски бунт]] срещу Рим - [[раби Акива]] твърдял, че превода на Септуагинта е изключително неточен и по-скоро тълкувателен отколкото буквален, т.е. формален.<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, Септуагинта, стр. 70-72 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref>
 
== Значение ==
Септуагинта става официален превод на книгите от Стария завет, включени в Библията от християнската църква. Все още продължават споровете за точния и&#768; превод по смисъл от текстовете на староеврейски. При все това, в [[православие|православния]] и [[католицизъм|римокатолическия]] канон присъстват над 10 книги, които са преведени през Септуагинта - 2 и 3 книга на [[Ездра]], Премъдрост на ''Иисус бен Сира (Иисус, син Сирахов)'' и т.н. В този ред на мисли трябва да се уточни, че по времето, когато е правен преводът на 70-те тълковници, библейският старозаветен канон все още не е достатъчно уточнен. Днес той в различна степен се разминава с [[юдаизъм|юдаистичния]] [[канон]]ичен масоретски текст, който е съставен векове по-късно на базата на друга записана традиция. Затова и днешната наука възприема ''Септуагинта'' като източник с достоверност, равна на староеврейския текст, тъй като се предполага, че преводачите на Библията са разполагали с по-древни и достоверни източници в сравнение с [[масорети]]те.
 
Еврейските свещени писания били преведени по онова време и на [[арамейски език]] (който използвал [[Исус]]). Тези преводи са известни като [[Таргум]]и.