FN FAL: Разлика между версии

'''FAL''' (''Fusil Automatique Léger '', "леко автоматично оръжие") е самозарядно [[бойно оръжие]] с избирателен огън, произвеждано от [[Белгия|белгийската]] оръжейна компания [[Fabrique Nationale d'Herstal]] (FNH).

През 1946та година във FNH започват паралелна разработката на две нови автоматични карабини, предназначени да работят с различни боеприпаси - немският промежутъчен патрон 7.92х33мм Курц, както и за по-традиционни винтовъчни боеприпаси. Разработката и на двете оръжия се води под ръководството на извесния оръжеен конструктор и ученик на Браунинг - Дидиен Сев (Dieudonne Saive). През 1949та се появява предвидената за стандартни пушечни патрони SAFN-49, като приблизително по същото време се появяват и първите прототипи по другия проект - щурмова карабина вече преработена да работи с новия английски промежутъчен патрон 7х43мм(.280). През 1950та новите белгийски щурмови карабини преминават тестове в САЩ в рамките на конкурс за превъоръжаване на армията. Американците признават достойнствата на новата карабина, но нацяло отричат концепцията за оръжие, опериращо с промежутъчен патрон. Вместо това, те създават скъсена с 12мм версия на стария си стандартен пушечен патрон .30-06, която обозначават като Т65. В рамките на стандартизационните програми на новосъздаденото NATO, новият Т65 се приема на въоръжение във всички страни на алианса като 7.62х51мм НАТО. Като реверанс за приемането на новия американски патрон от страните членки, САЩ се ангажират да приемат на въоръжение белгийската карабина след преработка към новия калибър. В последствие те се отмятат от тази договорка, приемайки на въоръжение през 1957ма година вместо белгийската FN FAL, собствената си разработка М14.