Турски национализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Населението в Империята било разделено на религиозни общности, като водещ бил т. нар. [[ислямски миллет]] (без [[турци|турски]], кюрдски, арабски или помашки миллет). В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията мюсюлмани – немюсюлмани. Поради това до края на 19 век, не може да се търси устойчива тюркска идентичност на населението в Османската империя. Като концепция първо се развива [[пантюркизъм|пантюркизмът]] през втората половина на 19-ти век, а дългосрочната му цел е политическо обединение на всички турско-говорящи народи.<ref>[http://tatar.yuldash.com/099.html Декабрь 1998, журнал "Тюркоман", Лондон, Пантюркизм: прошлое, настоящее, будущее, Сабирджан Бадретедин.]</ref> През 1911 г. Юсуф Акчурин започва в Истанбул да издава вестникът-брошура "Турска орда". През 1912 г. писателите Зия Гьок-Алп и Халиде Едиб Адивар издават романа "Нов Туран", в който се опитват да прославят миналото и бъдещето на тюркската раса ([[тураниди]]те).
След провала на идеите на [[османизъм|османизма]] в началото на 20 век, пантюркизмът е припознат и става част от идеологията на [[младотурци]]. След разгрома на Империята в Първата световна война, около личността на [[Кемал Ататюрк]] възниква [[Турско национално движение|Турското национално движение]]. Привържениците на Движението се борят за превръщането на [[Османска империя|Османската империя]] в република, срещу клаузите на [[Севърски договор|Севърския договор]] и разпокъсването на Анадола. Основните идеи на движението са [[кемализъм|кемализма]], [[секуларизъм|секуларизма]] и турския национализъм. Турските националисти, предвождани от Ататюрк за няколко години побеждават в [[Турска война за независимост|Турска война за независимост]], част от победителите в Първата световна война и успяват да стигнат до [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, с който е създадена Република Турция. Така имената ''турци'' и ''Турция'' се утвърждават постепенно като наименования на новата държава, появила се след краха на Османската империя и на нейните граждани, с разнороден етнически произход, които се преселват в Анатолия от района на Балканите, Северна Африка, Близкия Изток и Кавказ. СЗа тази цел, "турската идентичност" е защитена съгласно републикански закони и конституцията и накърняването й започва да се преследва като престъпление чак до отмяната на член 301 от турския Наказателен кодекс през април 2008 г.
Турският изследовател Емре Конгар пише: {{Цитат|Турският национализъм е последното национално течение, възникнало със закъснение в периода на разпад на Империята. Управниците на Империята, тоест турците, виждайки, че държавата им се разпада и осъзнавайки, че тя като Империя е възникнала на чужди територии с чуждо население, вероятно са се осъзнали именно като турци. Понятията турска нация и турска родина, както и турски език и турска култура - възникват тогава и едва през този период придобиват гражданственост.<ref>Киреев Н. Г., История Турции XX века, ИВ РАН: Крафт+, 2007, стр. 90, ISBN 978-5-89282-292-3.</ref>}}
| |||