Христо Бучков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български преводачи, ползвайки HotCat |
|||
Ред 13:
Бучков е роден в 1857 година в град [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[Гърция]]. Син е на хаджи [[Георги Бучков]], делегат от [[Поленинска и Кукушка епархия|Поленинската епархия]] на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в Цариград през 1871 година. Учи в родния си град и в [[Цариград]]. Става български учител и преподава 12 години в различни селища в [[Македония (област)|Македония]] - в Кукуш, [[Солун]], [[Струмица]], [[Скопие]] и [[Воден]]. В Кукуш преподава турски и френски език.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40 - по сведения на Константин Станишев.</ref> Там негов ученик е [[Гоце Делчев]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gd2/gd_bio.html Кьосев, Дино. Гоце Делчев. Писма и други материали, Българската академия на науките, Институт за история, София, 1967, стр. 15 - 16.]</ref> Заточен е в [[Мала Азия]], но по-късно е помилван с помощта на драгоманина на [[Руско консулство в Солун|руското консулство в Солун]] [[Наум Спространов]].
От 1879 е учител в Солунското трикласно училище и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската мъжка гимназия]], в която преподава до 1883 година география, френски език и краснопис. През 1889 - 1895 година е първият [[Драгоман (преводач)|драгоманин]] на [[Българското дипломатическо агентство в Цариград|българското дипломатическо агентство]] в [[Цариград]]. В 1895 година се установява в [[София]].<ref>[http://www.promacedonia.org/cm/cm_29.html#5. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985.]</ref> Автор е на непубликуван турско-български и българо-турски речник.<ref>Куманов, Милен. „ Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 36.</ref>
Умира в София през 1913 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.96.</ref>.
| |||