Климент V: Разлика между версии

Бертран бива известен за извораизбора в [[Бордо]], и е призован при кардиналите в [[Перуджа]], от където да потеглят заедно за [[Рим]], където да бъде коронован. Вместо това, Бертран настоява папската колегия да дойде в [[Лион]], за встъпването му във власт. Той е коронован на [[14 ноември]] [[1305]] в Лион, избирайки името '''Климент V'''. Началото на управлението му е отпразнувано с великолепие. МежуМежду присъстващите са както кардиналите избрали го за водач на християнския свят, така и видни представители на европейските кралства, представители на английския крал [[Едуард I (Англия)|Едуард I Дългокракия]] и лично присъстващия френски крал (и бъдещ политически съюзник на Климент V) [[Филип IV Хубави]].

През [[март]] [[1309]] целия папски двор се премества от [[Поатие]], където е установен от възкачването на Климент V , в [[Авиньон]], тогава част от Френското кралство под феодалството на СициианскияСицилианския крал [[Карл II Анжуйски|Карл II]]. Преместването на папската столица е оправдано от французите със безбройните опасности на Рим, разногласията и честите публични боеве между враждуващи фамилии, политическата нестабилност и опасност, както и наскоро избухналия пожар изпепелил Базиликата Сан Джиовани Латерано.

Тази неочаквана стъпка от страна на папата се оказва почти фатална за католицизма, подлагайки на съмнение идеята за върховенството на Папството. Преместването на папската столица от Рим в Авиньон, наричано понякога '''Авиньонски плен''' продължава шейсет и девет години до управлението на папа [[Григорий XI]], който премества столицата обратно в [[Рим]] през [[1378]] година под влияние на св.Екатерина Сиенска.

Въпреки силните желания на Филип Хубави по-малкия му брат [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]] да бъде избран за германски крал и евентуалниевентуално и [[Император на Свещената Римска Империя]], Климент V, опасявайки се, че разрастващото се влияние на френския крал може да ощети и без това ощетеното папство и да накърни папския авторитет на божий намесник на земята, препоръчва за поста граф Хайнрих фон Лютзелбург. Одобрен от духовната и светска власт, [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] бива избран за император на Свещената Римска империя на [[6 януари]] [[1309]], но бива коронован подобаващо чак при посещението си до [[Рим]] през [[1312]], умирайки само няколко месеца след коронацията си.

Скоро след възкачването на Климент V на папския престол, Филип Хубави настоява за възстановяването на забравеното дело за публично заклеймяване на Бонифаций VIII. Филип Хубави настоява Бонифаций VIII да бъде обявен за [[ерес|еретик]], името му зачеркнато от папския списък, тялото му ексхумираноекскумирано и изгорено, а пепелта му разпиляна по пътищата. Подобно обезчестяване Климент V се старае да избегне, най-вече чрез протакане, и изпълнение на по-малки услуги на краля. Подновява опрощението на краля, дадено му от Бенедикт IX, ръкополага деветима нови френски кардинали, връща братята Колона, премахнати от [[Бонифаций VIII]], обратно в Сакр Колеж, и предава на краля част от църковния данък за следващите пет години. Оттегля вулата ''Clericis laicos'' и заявява, че вулата ''Unam Sanctum'', (двете издадени от Бонифаций и противни на френския крал) не важи за краля. Дори и пожертва Тамплиерския орден, с надеждата френския крал да се откаже от процеса.

На Виенския събор свикан на [[16 октомври]] [[1311]] голяма част от присъстващите се застъпват за Бонифаций VIII. В процеса срещу папата трима кардинали , множество юристи и духовници свидетелстват за доброто име на Бонифаций VIII, а трима каталунски рицари са готови да защитят паметта на Бонифаций VIII със силата на меча си. Бонифаций VIII е оневинен, а Филип Хубави е принуден да се откаже от обвиненията, в замяна на пълно опрощение на делата извършени от него по време на процеса.

От прогонването на последните християнски войни от Светите земи, на църковно-военните ордени из цяла Европа започва да се гледа не с добро око, заради голямото богатство натрупано от тях за сравнително краткото им съществуване. [[Тамплиери|Тамплиерите]] (наречени така на [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] в [[Йерусалим]]) са най-богатите от всички ордени. Техните подобни на крепости манастири бързо изникват в големите градове из цяла Европа, а до [[13 век]] стават основна бенкерскабанкерска сила на континента. На ордена се доверяват крале, папи и богати граждани заради отговорността на членовете му и добрата структура на общността им. Още преди възкачването на Климент V, статутастатутът им запада,. завистЗавист и гордост между членовете му, ексклузивност и узурпация на епископски права са някои от обвиненията срещу членовете му. Макар да е трудно да се определи какво точно е отношението на обикновените хора към Тамплиерите, в някои части на Европа ордена провокира омразата на аристократи и висши духовници, най-вече във Франция.

В първата година от управлението на папа Климент V, френския крал настоява за разпускането на ордена. След неуспешния опит да слее [[Тамплиери|Тамплиерите]] с [[Хоспиталиери|Хоспиталиерите]], Климент V се предава и започва разследване срещу ордена по обвиненията в [[ерес]] (отричане от Христа, идолопоклонничество, неморалност, отричане на светото причастие, содомия и др.). [[Филип IV (Франция)|Филип Хубави]], без да чака присъда или заповедта до [[Инквизиция|Инквизицията]], с помощта на изповедника Гийом Парижки (Велик инквизитор на Франция) и своите верни юристи НогаретНогаре, дедьо Плесан и Марини напада ордена на петък, [[13 октомври]] [[1307]], залавяйки Великия магистър [[Жак дьо Моле]] и още сто и четиридесет члена на ордена в [[Париж]], последвано от общонационално преследване на останалите Тамплиери и изземането на собствеността им в полза на кралската хазна.

Скоро Климент V издава нов папски декрет в който заповядва началото на процес срещу съдителите на Тамплиерите из Европа и изслушване на седемдесет и двама члена на ордена, създаването на множество комисии, най -важна от които започва първата си сесия в Париж през [[август]] [[1309]]. Действащи в името на папата , разследващите са противници на използването на мъчения за изтръгване на самопризнания, за това пред тях стотици рицари защитават доброто име на Ордена, отричайки показанията дадени пред инквизиторите. Виждайки изхода на изслушванията и комисиите, НогаретНогаре, Плесан и Марини, за да обърнат нещата, принуждават архиепископа на Санс, и брат на Марини, Филип дьо Марини да бъде свикан местен църковен съвет на [[12 май]] [[1310]] година, в който да бъдат осъдени като преоткрити еретици петдесет и четирима Тамплиери отрекли се от предишните си показания. В същия ден всичките петдесет и четирима са изгорени в [[Париж]], близо до портата Сан Антоан.

Папската комисия в Париж е разпусната за шест месеца, а когато е свикана отново, намира пред себе си само рицари признали обвиненията. Съдбата на ордена е решена на Виенския събор свикан на [[16 октомври]] [[1311]] в град Виен. Мнозинството от тристате присъстващи е против разпускането на ордена, смятайки обвиненията срещу членовете му за лъжливи. На събора присъства и френския крал, който успява да притисне папата за да получи желаната присъда. На втората сесия на [[22 март]] [[1312]] е изчетен пред краля и синовете му декретърдекрет ''Vox in excelsis'' (Глас от висините), в който папата заявява, че въпреки липсата на доказателства срещу ордена, заради чувствата на народа, омразата на Френския крал и съмнителната дейност на Ордена, ги разпуска по волята на Църквата и по ничия друга.

С друг декрет от [[2 май]] Климент V дава на Хоспиталиерите цялата собственост на разпуснатия орден, макар във Франция иззетата собственост на Ордена да остава при краля. Колкото до ордена, тези които не отричат първоначалните си показания са освободени, докато тези, поддържащи твърдението, че обвиненията срещу Ордена са лъжа, са съдени като еретици от Инквизицията. ЧакЕдва през [[1314]] Великия Магистър [[Жак дьо Моле]] и Първия нормандски наставник Жофроа дьо Шарне, чиито случаи са оставени за разглеждане пред папата са осъдени на доживотен затвор. При изчитането на присъдата двамата отричат показанията си, обвинявайки се в страхливост. Двамата са признати за еретици и предадени на светските власти и изгорени на клада на [[18 март]] [[1314]]. Според преданието, докато гори на кладата Жак дьо Моле изрича проклятие срещу папа Климент V и крал Филип Хубави, призовавайки ги пред Съда Господен преди да е изтекла годината.