Правителство на Константин Стоилов 3: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
харамии - 1895 |
+ Силянов |
||
Ред 1:
Третото '''
{{стар стил}}
== Събития ==
Ред 6:
* 20 декември 1894 – Обявена е частична политическа амнистия за водачите на опозицията. [[Петко Каравелов]] е освободен от затвора, а на [[Драган Цанков]] е позволено да се върне от изгнание. От амнистията са изключени [[Правителство на Стамболов|стамболовите министри]] и офицерите, емигрирали след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 1886 година]].{{hrf|Стателова|1999|135}}
* 19–26 март 1895 – Македонските дружества в България се обединяват в общ, [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонски комитет]] за въоръжена борба с цел [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]].<ref>{{cite book | last = Мичев | first = Добрин (ред.) | title = Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Том 2 | publisher = Македонски научен институт | location = София | year = 1995 | pages = 66-69 | isbn = 954-8187-25-6}}</ref>
* юни–юли 1895 – [[Четническа акция на Македонския комитет]]: чети, организирани със знанието и подкрепата на министър-председателя Стоилов и военния министър [[Рачо Петров]], навлизат в [[Кратовско]], [[Малешевско]], [[Мелник]] и [[Доспат]] и водят сражения с турски войски. Българското правителство се опитва да използва дейността на [[Върховен македоно-одрински комитет|комитета]], за да издейства реформи в Македония, но е принудено да ги спре след остри реакции от [[Австро-Унгария]], [[Русия]] и балканските съседи.{{hrf|Мичев|1995|74-83}}<ref>{{cite book | last = Силянов | first = Христо | title = Освободителните борби на Македония. Том 1 | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | year = 1983 | pages = 56-59 | url = http://www.promacedonia.org/obm1/2_3.html | accessdate = 25.04.2015}}</ref>
* 3 юли 1895 – [[Убийство на Стефан Стамболов]].{{hrf|Стателова|1999|140}}
* 2 февруари 1896 – Престолонаследникът [[Борис III|Борис]] е покръстен от [[Католицизъм|католическо]] в [[Православие|православно]] вероизповедание. В отговор [[Руска империя|Русия]] възобновява дипломатическите си отношения с България,
* 21 декември 1896 – Народното събрание приема нов закон за амнистията, който позволява на политическите емигранти, напуснали страната по време на
* 19 февруари 1897 – Сключена е [[Българо-сръбско споразумение (1897)|българо-сръбска спогодба]]. В условията на международната криза, предизвикана от поредното [[критско въстание]], България и Сърбия се договарят да пазят териториалното статукво на Балканите, да си помагат в развитието на националната, религиозната и училищната дейност в Македония и да не предприемат агресивни действия без предварителни консултации.{{hrf|Стателова|1999|147}}
* 6 април 1897 – Избухва [[Гръцко-турска война (1897)|гръцко-турска война]], приключила с поражение на [[Кралство Гърция|Гърция]] няколко месеца по-късно.{{hrf|Стателова|1999|147-150}} Правителството на Стоилов се възползва от
* 26 октомври 1897 – [[Абдул Хамид II|Султанът]] издава берати за назначаване на български митрополити в [[Битолска епархия|Битоля]], [[Дебър]] и [[Струмишка епархия|Струмица]].{{hrf|Стателова|1999|147-150}}
* 22 януари 1898 – Споразумение с Русия за приемане на българските офицери-емигранти, преминали на руска служба след 1886, обратно в българската армия.{{hrf|Стателова|1999|151}}
| |||