Народен сговор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
добавки по основаването
Ред 1:
{{Партия
| име = НародниятНароден сговор
| лого =
| bgcolor = black
| основаване = 14 октомври 1921 г.
| разформироване = 1923 г.
| младежка_организация =
| идеология =
| наследник_на =
| наследена_от = [[Демократически сговор]]
}}
 
'''Народният сговор''' е [[България|българска]] [[политическа партия|политическа организация]], създаденасъществувала напрез [[14 октомври]] [[1921]]-1923 отгодина групаи безпартийнииграла университетскиактивна преподаватели.роля Средв основателитеосъществяването на Народния сговор са [[АлександърДеветоюнски Греков]], [[Александър Цанков]], [[Петко Стайнов (юрист)преврат|ПеткоДеветоюнския Стайновпреврат]], [[Димитър Мишайков]] и други.
 
Основан е на 14 октомври 1921 година в [[София]], като сред основателите са интелектуалци, като [[Александър Греков]], [[Александър Цанков]], {{факт|[[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]],|2015|4|26}} [[Димитър Мишайков]] и [[Тодор Кулев]], действащи и запасни офицери, като [[Иван Луков]] и [[Кимон Георгиев]], и хора от деловите среди, като [[Петър Г. Петрович]]. Повечето основатели на организацията са [[Масонство|масони]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 110-111 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Народният сговор си поставя за цел да спре разрастващото се влияние на [[левица]]та и авторитарното управление на [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]]. След саморазправата на правителството на [[Александър Стамболийски]] с лидерите на опозиционния [[Конституционен блок]] в края на [[1922]] и фалшифицираните избори в началото на [[1923]], водачите на Народния сговор установяват контакти с [[Военен съюз|Военния съюз]] и [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]] и изиграват решаваща роля в организирането на [[преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]]. След преврата Народният сговор се влива в новосъздадената партия [[Демократически сговор]].
 
Целите на Народния сговор, публично обявени на 15 март 1922 година, включват консолидация на опозиционните на [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]] партии и обществени групи върху принципите на „духовно единство на нацията“, „социална полза и справедливост“ и „издигане престижа на държавната власт“.<ref name="недев"/>
 
Народният сговор си поставя за цел да спре разрастващото се влияние на [[левица]]та и авторитарното управление на [[БЗНС|Българския земеделски народен съюз]]. След саморазправата на правителството на [[Александър Стамболийски]] с лидерите на опозиционния [[Конституционен блок]] в края на [[1922]] и фалшифицираните избори в началото на [[1923]], водачите на Народния сговор, установяват контактизаедно с [[Военен съюз|Военния съюз]] и [[ВМРО|Вътрешната македонска революционна организация]] и, изиграват решаваща роля в организирането на [[преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]]. След преврата Народният сговор се влива в новосъздадената партия [[Демократически сговор]].
 
Сговорът е наричан презрително от някои от противниците си "Черния блок" или "Черния кървав блок"<ref>Окръжно на изпълнителния комитет към Постоянното присъствие на БЗНС, публикувано в ''Септемврийското въстание 1923 г., Димитър Косев, С., 1973, стр. 581-582''</ref>.
Line 20 ⟶ 23:
* 1921-1922 : [[Александър Греков]]
* 1922-1923 : [[Александър Цанков]]
* 1924-1925 : [[Митко Халваджиев]]
 
==Бележки==
Line 26 ⟶ 28:
 
{{Български партии до 1989}}
 
[[Категория:Закрити политически партии в България]]
[[Категория:История на България (1918-1945)]]