Правителство на Константин Стоилов 3: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Събития: +2 по Македонския въпрос |
тематично прегрупиране на хронологията |
||
Ред 2:
{{стар стил}}
== Събития ==
=== Помирение с Русия и русофилите ===
* 20 декември 1894 – Правителството прокарва през [[VIII Обикновено народно събрание]] Закон за насърчаване на местната промишленост, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други отрасли и предвижда безмитен внос на суровини и машини, намалени железопътни тарифи и данъчни облекчения за по-големите предприятия.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7| pages = 138}}</ref>▼
* 20 декември 1894 – Обявена е частична политическа амнистия за водачите на опозицията. [[Петко Каравелов]] е освободен от затвора, а на [[Драган Цанков]] е позволено да се върне от изгнание. От амнистията са изключени [[Правителство на Стамболов|стамболовите министри]] и офицерите, емигрирали след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 1886 година]].<ref>{{
* 20 декември 1894 – На мястото на [[десятък]]а и [[емляк]]а е въведен поземлен данък.{{hrf|Стателова|1999|136}}▼
▲* 20 декември 1894 – Обявена е частична политическа амнистия за водачите на опозицията. [[Петко Каравелов]] е освободен от затвора, а на [[Драган Цанков]] е позволено да се върне от изгнание. От амнистията са изключени [[Правителство на Стамболов|стамболовите министри]] и офицерите, емигрирали след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 1886 година]].{{hrf|Стателова|1999|135}}
* 19–26 март 1895 – Македонските дружества в България се обединяват в общ, [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонски комитет]] за въоръжена борба с цел [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]].<ref>{{cite book | last = Мичев | first = Добрин (ред.) | title = Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Том 2 | publisher = Македонски научен институт | location = София | year = 1995 | pages = 66-69 | isbn = 954-8187-25-6}}</ref>▼
* юни–юли 1895 – [[Четническа акция на Македонския комитет]]: чети, организирани със знанието и подкрепата на министър-председателя Стоилов и военния министър [[Рачо Петров]], навлизат в [[Кратовско]], [[Малешевско]], [[Мелник]] и [[Доспат]] и водят сражения с турски войски. Българското правителство се опитва да използва дейността на [[Върховен македоно-одрински комитет|комитета]], за да издейства реформи в Македония, но е принудено да ги спре след остри реакции от [[Австро-Унгария]], [[Русия]] и балканските съседи.{{hrf|Мичев|1995|74-83}}<ref>{{cite book | last = Силянов | first = Христо | title = Освободителните борби на Македония. Том 1 | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | year = 1983 | pages = 56-59 | url = http://www.promacedonia.org/obm1/2_3.html | accessdate = 25.04.2015}}</ref> ▼
* 3 юли 1895 – [[Убийство на Стефан Стамболов]].{{hrf|Стателова|1999|140}}
* 2 февруари 1896 – Престолонаследникът [[Борис III|Борис]] е покръстен от [[Католицизъм|католическо]] в [[Православие|православно]] вероизповедание. В отговор [[Руска империя|Русия]] възобновява дипломатическите си отношения с България, прекъснати през 1886 година. [[Великите сили]] признават княз Фердинанд за законен български владетел.{{hrf|Стателова|1999|141}}
* април 1896 – Османските власти издават ираде за въвеждане на административни реформи в Одринско, Македония и Косово. Те предвиждат известен контрол (инспектори) върху правораздаването и финансите, но не допускат християни нито в местната управа, нито в полицията, както иска българското правителство.<ref>{{cite book | last = Попов | first = Радослав | coauthors = Елена Стателова, Василка Танкова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 223 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693/files/SUDGTL-BOOK-2013-664.pdf | accessdate = 26.04.2015}}</ref>▼
* 21 декември 1896 – Народното събрание приема нов закон за амнистията, който позволява на политическите емигранти, напуснали страната по време на [[Българска криза|размириците от 1886-1887 година]], да се завърнат в България.{{hrf|Стателова|1999|150}}
* 22 януари 1898 – Споразумение с Русия за приемане на българските офицери-емигранти, преминали на руска служба след 1886, обратно в българската армия.{{hrf|Стателова|1999|151}}▼
* 19 февруари 1897 – Сключена е [[Българо-сръбско споразумение (1897)|българо-сръбска спогодба]]. В условията на международната криза, предизвикана от поредното [[критско въстание]], България и Сърбия се договарят да пазят териториалното статукво на Балканите, да си помагат в развитието на националната, религиозната и училищната дейност в Македония и да не предприемат агресивни действия без предварителни консултации.{{hrf|Попов|1994|238-239}}▼
=== Политика по Македонския въпрос ===
▲* 19–26 март 1895 – Македонските дружества в България се обединяват в общ, [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонски комитет]] за въоръжена борба с цел [[Автономия за Македония и Одринско|автономия на Македония]].<ref>{{cite book | last = Мичев | first = Добрин (ред.) | title = Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944. Том 2 | publisher = Македонски научен институт | location = София | year = 1995 | pages = 66-69 | isbn = 954-8187-25-6}}</ref>
▲* юни–юли 1895 – [[Четническа акция на Македонския комитет]]: чети, организирани със знанието и подкрепата на министър-председателя Стоилов и военния министър [[Рачо Петров]], навлизат в [[Кратовско]], [[Малешевско]], [[Мелник]] и [[Доспат]] и водят сражения с турски войски. Българското правителство се опитва да използва дейността на [[Върховен македоно-одрински комитет|комитета]], за да издейства реформи в Македония, но е принудено да ги спре след остри реакции от [[Австро-Унгария]], [[Русия]] и балканските съседи.{{hrf|Мичев|1995|74-83}}<ref>{{cite book | last = Силянов | first = Христо | title = Освободителните борби на Македония. Том 1 | publisher = „Наука и изкуство“ | location = София | year = 1983 | pages = 56-59 | url = http://www.promacedonia.org/obm1/2_3.html | accessdate = 25.04.2015}}</ref>
▲* април 1896 – Османските власти издават ираде за въвеждане на административни реформи в [[Одринско]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Косово]]. Те предвиждат известен контрол (инспектори) върху правораздаването и финансите, но не допускат християни нито в местната управа, нито в полицията, както иска българското правителство.<ref>{{cite book | last = Попов | first = Радослав | coauthors = Елена Стателова, Василка Танкова | title = История на Българската дипломация 1879–1913 г. | publisher = Фондация „Отворено общество“ | year = 1994 | location = София | isbn = 954-520-038-3 | pages = 223 | url = http://lib.sudigital.org/record/19693/files/SUDGTL-BOOK-2013-664.pdf | accessdate = 26.04.2015}}</ref>
* юли 1896 – Избухва поредното [[Критско въстание (1896–1897)|въстание]] на гърците от [[Крит]] за присъединяване на острова към Гърция. Гръцки чети навлизат в Южна Македония.{{hrf|Попов|1994|228}}
▲* 19 февруари 1897 – Сключена е [[Българо-сръбско споразумение (1897)|българо-сръбска спогодба]]. В условията на международната криза, предизвикана от
* март 1897 – Османското правителство допуска откриване на сръбски училища в [[Солунски вилает|Солунския]] и [[Битолски вилает|Битолския вилает]].{{hrf|Попов|1994|241}}
* 6 април 1897 – Избухва [[Гръцко-турска война (1897)|гръцко-турска война]], приключила с поражение на [[Кралство Гърция|Гърция]] няколко месеца по-късно.{{hrf|Стателова|1999|147-150}} Правителството на Стоилов се възползва от затрудненията на [[Османската империя]], за да издейства отстъпки за [[Българската екзархия]] и учредяване на български търговски агентства в [[Одрин]], [[Дедеагач]], [[Сяр]], [[Солун]], [[Битоля]] и [[Скопие]].{{hrf|Силянов|1983|65}}{{hrf|Попов|1994|242-250}}
* 26 октомври 1897 – [[Абдул Хамид II|Султанът]] издава берати за назначаване на български митрополити в [[Битолска епархия|Битоля]], [[Дебър]] и [[Струмишка епархия|Струмица]].{{hrf|Попов|1994|249}}
=== Финансово и стопанско управление ===
▲* 22 януари 1898 – Споразумение с Русия за приемане на българските офицери-емигранти, преминали на руска служба след 1886, обратно в българската армия.{{hrf|Стателова|1999|151}}
▲* 20 декември 1894 – Правителството прокарва през [[VIII Обикновено народно събрание]] Закон за насърчаване на местната промишленост, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други отрасли и предвижда безмитен внос на суровини и машини, намалени железопътни тарифи и данъчни облекчения за по-големите предприятия.
▲* 20 декември 1894 – На мястото на [[десятък]]а и [[емляк]]а е въведен поземлен данък.{{hrf|Стателова|1999|136}}
== Състав ==
| |||