Нишко споразумение (1923): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Съдържание на споразумението ==
Със споразумението България се„се наема да ликвидира базите на ВМРО на своя територия и да оказва съдействие на югославските гранични органи при охраната на границата срещу четитечетите“.<ref на ВМРО.name="недев"/> В споразумението се регламентират мерките, които двете страни ще вземат, за да прекратят нелегалното преминаване на границата - подсилване на гражданските и военни власти в пограничните райони, изсичане на дървесната растителност край границата и други. Допуска се дори навлизане на югославски части на българска територия при преследване на чети. Белград не поема никакви задължения за промени в положението на населението във Вардарския дял на Македония.
 
== Международни последици ==
Ред 18:
Още в дните не преговорите и след подписването на спогодбата в българското общество проникват сведения, които се приемат изключително отрицателно. Всички политически партии без БЗНС - от [[БКП]] до [[Конституционния блок|Конституционния блок]] осъждат спогодбата. По-късно [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] пише, че вместо „споразумение с всички балкански народи Стамболийски се стремеше да влезе в споразумение със сръбските империалисти“. За патриотично настроените политически сили и за ВМРО спогодбата е акт на предателство. Тя сближава още повече позициите на опозицията с тези на ВМРО. Както пише московският вестник „Правда“ от 12 юни 1923 година, спогодбата означава за ВМРО и нейните привърженици „борба не на живот, а на смърт - те би трябвало да бъдат унищожени или да протегнат ръка на антиправителствените сили и по такъв начин да съдействат за свалянето на правителството на БЗНС“.
 
Със спогодбата борбатанапрежението между ВМРО и правителството на БЗНС се превръща в истинкаистинска война.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 125 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> [[Тодор Александров]] и членовете на правителството си разменят обвинения и заплахи чрез писма или по вестниците. Въпреки декларацията на Александров, че не е работа на ВМРО да сваля и поставя правителства, управляващите са убедени, че главната заплаха за тях е ВМРО, което отклонява вниманието им от подготвяния заговор от страна на [[Военен съюз|Военния съюз]] и опозиционните партии.
 
Българският историк Васил Василев в „Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения“ (1991) определя спогодбата като „сериозна политическа грешка“.<ref>Василев, Васил. Правителството на БЗНС, ВМРО и българо-югославските отношения, София, 1991, стр. 270.</ref>