Турски национализъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Турският национализъм''' е един от последните национализми възникнали в Османската империя. Турският изследовател Емре Конгар пише: {{Цитат|Турският национализъм е последното национално течение, възникнало със закъснение в периода на разпад на Империята. Управниците на Империята, тоест турците, виждайки, че държавата им се разпада и осъзнавайки, че тя като Империя е възникнала на чужди територии с чуждо население, вероятно са се осъзнали именно като турци. Понятията турска нация и турска родина, както и турски език и турска култура - възникват тогава и едва през този период придобиват гражданственост.<ref>Киреев Н. Г., История Турции XX века, ИВ РАН: Крафт+, 2007, стр. 90, ISBN 978-5-89282-292-3.</ref>}}▼
Населението в Империята било разделено на религиозни общности, като водещ бил т. нар. [[ислямски миллет]] (без [[турци|турски]], кюрдски, арабски или помашки миллет). В официалните документи на империята се обозначавала религиозната идентичност на поданиците, определена от опозицията мюсюлмани – немюсюлмани. Поради това до края на 19 век, не може да се търси устойчива тюркска идентичност на населението в Османската империя. Като концепция първо се развива [[пантюркизъм|пантюркизмът]] през втората половина на 19-ти век, а дългосрочната му цел е политическо обединение на всички турско-говорящи народи.<ref>[http://tatar.yuldash.com/099.html Декабрь 1998, журнал "Тюркоман", Лондон, Пантюркизм: прошлое, настоящее, будущее, Сабирджан Бадретедин.]</ref> Все пак по това време тези идеи не са толкова популярни.
Едва след провала на идеите на [[османизъм|османизма]] в началото на 20 век, пантюркизмът е припознат и става част от идеологията на [[младотурци]]те. След разгрома на Империята в Първата световна война, около личността на [[Кемал Ататюрк]] възниква [[Турско национално движение|Турското национално движение]]. Привържениците на Движението се борят за превръщането на [[Османска империя|Османската империя]] в република, срещу клаузите на [[Севърски договор|Севърския договор]] и разпокъсването на Анадола. Основните идеи на движението са [[кемализъм|кемализма]], [[секуларизъм|секуларизма]] и турския национализъм. Турските националисти, предвождани от Ататюрк за няколко години побеждават в [[Турска война за независимост|Турска война за независимост]], тези от страните - победителки в Първата световна война, анексирали части от Анадола. Така се да стигнат до [[Лозански договор|Лозанския договор]] от 1923 година, с който изцяло се резизира Севърския договор и е създадена Република Турция. Впоследствие имената ''турци'' и ''Турция'' се утвърждават като наименования на новата държава, появила се след краха на Османската империя и като наименование на нейните граждани, с разнороден етнически произход, включително и тези мюсюлмани, които се преселват в Анатолия от района на Балканите, Северна Африка, Близкия Изток и Кавказ.
Властите налагат политика на асимилация на националните и религиозни малцинства, която продължава и да днес. В 1934 година Турция приема закон за ограничаване на номадството, целта на който е асимилация на някои от чергарските малцинства живеещи в Турция. В резултат турската армия напада [[кюрдски]] [[Алевии|алевитски]] сепаратисти. Кланетата продължават между 1936 и 1937 г. в района, известен днес като [[Тунджели (вилает)]]. Броят на жертвите е около 13,000 души. Впоследствие, "турската идентичност" е защитена съгласно републикански закони и конституцията и накърняването й се преследва като престъпление съгласно член 301 от турския Наказателен кодекс, а всички турски граждани са обявени за "турци", независимо от техния произход.
▲Турският изследовател Емре Конгар пише: {{Цитат|Турският национализъм е последното национално течение, възникнало със закъснение в периода на разпад на Империята. Управниците на Империята, тоест турците, виждайки, че държавата им се разпада и осъзнавайки, че тя като Империя е възникнала на чужди територии с чуждо население, вероятно са се осъзнали именно като турци. Понятията турска нация и турска родина, както и турски език и турска култура - възникват тогава и едва през този период придобиват гражданственост.<ref>Киреев Н. Г., История Турции XX века, ИВ РАН: Крафт+, 2007, стр. 90, ISBN 978-5-89282-292-3.</ref>}}
== Източници ==
| |||