Комитет за наука, изкуство и култура: Разлика между версии

'''Комитетът за наука, изкуство и култура''' (КНИК) е българска [[държавна]] [[институция]] с ранг на [[министерство]], съществувала в периода 1947-1954 година. Задачата на КНИК е да осъществява ръководството на научните и културни организации, както и на висшите училища в България в условията на засилващ се контрол на [[БКП|комунистическата партия]] върху всички сфери на културния живот в [[България]]. Комитетът е закрит през февруари 1954 година, като основните му правомощия са плехвърлени към [[Министерство на културата|Министерството на културата]].

 

КНИК е създаден на основание член 39 от [[Конституция на Народна република България (1947)|Конституцията на Народна република България]] от 1947 година, след закриването на [[Министерство на информацията и изкуствата|Министерството на информацията и изкуствата]]. Оглавява се от политическо лице, член на [[правителство]]то на [[Народна Република България]]. Функциите на КНИК обхващат администрирането както на културата, така и на висшето образование, което е прехвърлено от [[Министерство на народната просвета|Министерството на народната просвета]].

 

Под негова юрисдикция са [[БАН]] и институтите към нея, научно-изследователските институти, намиращи се под други ведомства, висшите учебни заведения, Главните дирекции по радиоразпръскване и по кинематография, музеите, народните и общински библиотеки, държавните картинни галерии, театрите, оперите, цирковете, симфоничните оркестри, музикалните ансамбли, колективите за художествена самодейност, хоровете, книгоиздателствата.<ref>Държавен вестник, бр. 304, 30.ХІІ.1947, с.2.</ref> До 1951 година, когато е създаден [[Комитет за приятелство и културни връзки с чужбина|Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина]], грижата за културния обмен и връзки с чужбина е съсредоточена преди всичко в правомощията на КНИК.

 

КНИК започва да функционира от началото на 1948 година. Пред следващите години Комитетът изработва редица проектозакони и подзаконови актове и осъществява ежедневен надзор и ръководство над културата в различните й форми в съответствие с политиката на БКП, която ликвидира частната инициатива в културната сфера. Чрез КНИК се налага държавният (партийният) контрол в културата.<ref>[http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/58.html Делев, П., Кацунов, В., Митев, П., Калинова, Е., Баева, И., Добрев, Б. История и цивилизация за 11 клас, София 2006] </ref>

 

По предложение на Комитета през 1948 г. е приет нов Закон за висшето образование. Други законопроекти на КНИК, приети в парламента, са Законът за радиото, който потвърждава въведения преди 1944 година държавен монопол в радиоразпръскването, както и Законът за киното. И двата закона засилват държавния монопол в съответните културни сфери.<ref>Чичовска,Весела. Културната политика на народнодемократичната власт (1944-1948), - в: Исторически преглед, г. ХХХV, 1979, кн. 4-5, с. 135.</ref> Законът за книгопечатането, предложен от КНИК и приет през 1949 година, изключва всякаква частна инициатива в тази сфера. Съгласно този закон и правилника за неговото приложение книгопечатането е държавен монопол, упражняван от Държавното полиграфическо обединение, което е на пряко подчинение на КНИК. Местните печатни предприятия се ръководят от народните съвети, които са длъжни да поддържат връзка с КНИК. Допуска се книгопечатане да се извършва и от обществени организации и политически партии – след решение на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], предложено от КНИК.<ref>Григорова, Илияна. Комитетът за наука, изкуство и култура и издателското дело в България (1948-1950), - в: Преломни времена. Сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов, София 2006, с. 641.</ref>

 

{| class="wikitable" style="width:65%; text-align:center"

|-