Аксиния Джурова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
+ Нормативен контрол, допълнения в шаблона, + 3 категории
Ред 3:
| име-оригинал =
| категория = изкуствовед
| описание = български ученизкуствовед
| портрет = Axinia-Dzurova.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изкуствовед
| област = [[Изкуствознание]]
| образование = [[Софийски университет]]{{Br}}[[Московски държавен университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Софийски университет]]
| студенти =
| публикации =
Ред 23:
 
== Биография ==
Дъщеря е на [[Добри Джуров]]. Завършва [[Българска филология]] в [[СУ|Софийския университет]] (1965) и История и теория на изкуството в [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Ломоносов“]] (1969). Кандидат на [[изкуствознание]]то (днес: [[доктор]] по изкуствознание) (1974).
 
От 1973 г. е сътрудник на [[РУМНО|Военното разузнаване]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16.06.2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на [[БАН]], защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен [[професор]] по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).
 
От 1986 г. е директор на [[Център за славяно-византийски проучвания|Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев"]] към СУСофийския университет. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на [[славяни|славянските]] култури към [[ЮНЕСКО]]. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в [[Йейл]] ([[САЩ]]), [[Йерусалим]], [[Сорбона]]та ([[Париж]]), както и в Института за евроазиатски изследвания ([[Венеция]]).
 
Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху [[Средновековие|средновековната]] култура, славянското и [[Византия|византийското]] средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за [[модерно изкуство|модерното изкуство]], между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
Ред 52:
* [http://standartnews.com/archive/2003/02/03/art/s3624_7.htm ''„Войните на бъдещето ще са за петрола“'', интервю с Аксиния Джурова], в-к „Стандарт“, 3 февруари 2003
* [http://slovo.bg/old/plamak/10708/10708033.htm ''„Митът Димитър Казаков - Нерон“'', статия на А. Джурова], сп. „Пламък“, брой 7/8, 2001 г.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=10365996X|LCCN=n82097576|VIAF=265884685|ISNI=0000 0001 1021 5310|SUDOC=030736900|BNF=cb122093285}}
 
{{СОРТКАТ:Джурова, Аксиния}}
[[Категория:Български изкуствоведи]]
[[Категория:Български арт критици]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Московски държавен университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]
[[Категория:Член-кореспонденти на БАН]]
[[Категория:Родени в София]]