Elsevier: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
м форматиране
Ред 25:
'''Elsevier''' (бг. '''Елзевир''') е едно от най-големите [[издателство|издателства]] в света, което годишно издава около 1/4 от всички статии, публикувани в научните издания.
 
Основано е през [[1880]] г. в [[Амстердам]] ([[Нидерландия]]). Името идва от по-старото холандско издателство на Лодвик Елзевир (''Elzevir''), което няма връзка с днешната група.
 
Пазарната капитализация през [[2010]] г. на [[холдинг]]а ''Reed Elsevier'' превишава 18 милиарда щатски долара. По този показател през 2010 г. ''Reed Elsevier'' заема 427-о място в списъка на най-големите компании в света<ref>http://media.ft.com/cms/66ce3362-68b9-11df-96f1-00144feab49a.pdf</ref>. ''Reed Elsevier'' е представен в рейтинга [[FT 500]] в своя отрасъл (медии) на седма позиция по размери на пазарна капитализация<ref>http://media.ft.com/cms/8cb08ab2-4142-11dd-9661-0000779fd2ac.pdf</ref>.
Reed Elsevier е представен в рейтинга FT 500 в своя отрасъл (Media) на седма позиция по размери на пазарна капитализация<ref>http://media.ft.com/cms/8cb08ab2-4142-11dd-9661-0000779fd2ac.pdf</ref>.
 
''Elsevier'' е водещото в света търговско издание на научно-техническа информация, издаващо повече от 2000 научни списания и предоставящо достъп до 10,2 милиона научни статии на своя електронен [[интернет портал]] ''[[ScienceDirect]]''.
 
Elsevier обхваща научната продукция на около 4500 организации и университети от 180 страни в света. Потребителите на продуктите на компанията ELSEVIER са научно-изследователски центрове по цял свят (университети, библиотеки, министерства и ведомства), а също частни корпорации от [[Европа]], [[Америка]] и [[Азия]].
 
Над 30 милиона учени, студенти, специалисти от всички отрасли получават достъп до информацията на издателството.
 
== Противоречия ==
 
Търговските практики на издателството за платен достъп, както и подкрепата на законодателството, ограничаващо достъпа до публикации, пораждат недоволство и довеждат до безпрецедентен международен бойкот в 2012 г. Инициативата „Цената на Познанието“ ({{lang-en|The Cost of Knowledge}}) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Елзевир.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://thecostofknowledge.com/ | заглавие = The cost of knowledge | достъп_дата = 5.3.2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = en | цитат = }}</ref>
 
[[Робърт Дарнтън]], международно признат изследовател на книгоиздаването, счита, че „е наложително да се опитаме да ограничим хищническите дейности на големи издатели като Елзевир...“<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://harvardmagazine.com/2015/01/the-wild-west-of-academic-publishing#article-images | заглавие = The “Wild West” of Academic Publishing | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = jan-feb 2015 | труд = Harvard Magazine | издател = | език = en | цитат = We have to try to limit the predatory activities of big publishers like Elsevier and Wiley. It is a crazy situation of monopolistic abuse, and is costing libraries huge amounts of money.}}</ref>
 
През 2009 г. по време на съдебен процес в Австралия се изяснява, че Елзевир е допускало в течение на няколко години отпечатването на 6шест [[Псевдонаучни|псевдонаучни]] журнала. Те са били трудно отличими от обичайните издания, но съдържанието им е било подбирано и представяно единствено с оглед интересите на [[Фармацевтика|фармацевтични]] компании. На 7 май 2009 г. в официално извинение Елзевир признава фактите<ref>[https://web.archive.org/web/20090511105743/http://www.elsevier.com/wps/find/authored_newsitem.cws_home/companynews05_01203 Elsevier Company News](archived)</ref>
 
В края на 2013 г. Елзевир започва активна кампания срещу лица и институции, оставили отделни публикации, над които издателството е добило [[Вещно право|вещни права]], на свободен достъп.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.washingtonpost.com/blogs/the-switch/wp/2013/12/19/how-one-publisher-is-stopping-academics-from-sharing-their-research/ | заглавие = How one publisher is stopping academics from sharing their research | достъп_дата = | фамилно_име = Peterson | първо_име = Andrea | дата = Dec. 19, 2013 | труд = Washington post | издател = | език = | цитат = }}</ref>
Line 48 ⟶ 47:
От [[1999]] г. стартира платформата ScienceDirect, онлайн база данни на ресурсите на издателството, която става важен информационен ресурс на международното научно-изследователско общество.
 
{{източник|Инвестициите на Elsevier в областта на разпространение на научна информация в електронна форма са повишили ефективността на достъпа до информация, предоставяйки на учените повече време за провеждане на непосредствена изследователска работа и внедряване на резултатите. Емпирически е установено, че след получаване на изследователите на достъп до ресурсите на платформата ScienceDirect, тяхната производителност — измервана по броя на публикуваните научни статии и количеството цитирания — значително се повишава. Този факт се потвърждава от статистиката на много страни в света. 100|2015|04|27}}. Констатирано е неколкократно, че Elsevier използва своята система и за да продава статии оставени другаде на [[свободен достъп]].<ref>Timothy Vollmer, [http://creativecommons.org/weblog/entry/45175 ''Are commercial publishers wrongly selling access to openly licensed scholarly articles?''] (March 13th, 2015)</ref>
 
На базата на ''ScienceDirect'' през [[2002]] г. е създадена базата данни ''[[Scopus]]''.
 
В Русия издателството ''Elsevier'' работи от [[2003]] г. От [[2005]] г. действа руската компания ООО «Рид Елсивер», с около 50 сътрудника.
 
== Източници ==