Правителство на Казимир Ернрот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
запълване на раздел Политика, промяната в МНП отразена в една графа
Ред 10:
| държавен-глава = [[Александър I Батенберг]]
| партия =
| вид = редовно
| избори =
| избрано-от = [[Александър I Батенберг]]
| сформирано = [[27 април]] [[1881]]<ref name="bdis-ern">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 02.03.2015)</ref>
| разпуснато = [[1 юли]] [[1881]]<ref name="bdis-ern"/>
| предишно = [[Правителство на КаравеловБългария (1880–18814)|Правителство на Петко Каравелов]]
| следващо = [[Правителство на България (1881–18826)|правителство без министър-председател]]
}}
{{стар стил}}
'''Правителството на Казимир Ернрот''' е правителство на [[Княжество България]], назначено с държавен преврат през април 1881 година с цел суспендиране на [[Търновската конституция]] и установяване на [[Режим на пълномощията|личен режим]] на [[Княз на България|княз]] [[Александър Батенберг]]. Въпреки че се крепи основно на [[Консервативната партия]], включва в състава си представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]]. В условията на враждебност от страна на част от местната администрация, той управлява с помощта на извънредни („чрезвичайни“) комисари, снабдени от княза с диктаторски пълномощия. С репресии над [[Либерална партия|либералите]], правителството осигурява победата на княза и консерваторите в изборите за [[II Велико народно събрание]]. Подава оставка веднага след като събранието упълномощава Батенберг да управлява седем години без да се съобразява с конституцията.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. ''Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението''. София, Издателство на ОФ, 1972. стр. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
 
== Политика ==
 
{{мъниче}}
Въпреки че се крепи основно на [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]]. В условията на враждебност от страна на част от местната администрация, той управлява с помощта на извънредни („чрезвичайни“) комисари, снабдени от княза с диктаторски пълномощия. С репресии над [[Либерална партия|либералите]], правителството осигурява победата на княза и консерваторите в изборите за [[II Велико народно събрание]]. Подава оставка веднага след като събранието упълномощава Батенберг да управлява седем години без да се съобразява с конституцията.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
 
== Събития ==
* 27 април – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет начело с Ернрот.<ref name="statelova-ernrot">Стателова, Елена и др. ''История на България''. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999 г. ISBN 954-426-206-7. с. 27-29</ref>
* 14 и 21 юни – Избори за [[Велико народно събрание]], съпроводени с насилие и фалшификации в много райони.<ref name="statelova-ernrot"/>
* 1 юли – Свиканото в [[Свищов]] [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] гласува пълномощията, искани от княза.<ref name="statelova-ernrot"/>
 
== Членове на правителството ==
== Министерски състав ==
{| class="wikitable" style="width:4855%; text-align:left"
В състава му влизат двама представители на [[Либерална партия|Либералната партия]] и двама независими. Военният министър е [[Русия|руски]] офицер.
 
{| class="wikitable" style="width:48%; text-align:left"
|-
!
! Имеиме
! пост
! Министерство
! партия
! Партия
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| <center>[[Казимир Ернрот]]</center>
 
| [[министър-председател на България|министър-председател]]<br>+ ,{{Br}}[[военноминистър министерство|военненна войната]]<br>+ и{{Br}}управляващ [[министър на вътрешните работи|вътрешниминистерството на вътрешните работи]] (в.и.д.)
| <center>военненруски офицер</center>
|-
| style="background:#3B7A57;" |
| <center>[[Никола Стойчев (политик)|Никола Стойчев]]</center>
 
| [[Министерство на външните работи и изповеданията|външниминистър на външните работи и изповеданияизповеданията]]
| <center>[[Либерална партия]]</center>
|-
Line 54 ⟶ 53:
| <center>[[Порфирий Стаматов]]</center>
 
| [[министър на правосъдието|правосъдие]]
| <center>независимбезпартиен</center>
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| <center>[[Георги Желязкович]]</center>
 
| [[министър на финансите|финанси]]
| <center>независимбезпартиен</center>
|-
| style="background:#3B7A57;" |
| <center>[[Михаил Сарафов]]</center>
 
| [[министър на народното просвещение|народно]] (заменен на 29 април от [[Константин просвещениеИречек]])
| <center>[[Либерална партия]]</center>
|-
| style="text-align:left;" colspan="5"| '''Промени от'''
|-
| style="text-align:left;" colspan="5"| 11 май 1881/ 29 април 1881 ([[стар стил]])
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
| <center>[[Константин Иречек]]</center>
 
| [[министър на народното просвещение|народно просвещение]]
| <center>независим</center>
|-
| style="text-align:left;" colspan="7"| – <sup>1</sup>: временно изпълняващ длъжността (в.и.д.)
|-
|}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4194&Level=3 Превратът] (глава от С. Радев, ''Строителите на съвременна България'', том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 02 март 2015 г.)
 
== Източници ==
* {{ташев}}
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4194&Level=3 Превратът] (глава от С. Радев, ''Строителите на съвременна България'', том 1, достъп от Българска дигитална библиотека „Словото“, 02 март .03.2015 г.)
 
{{Правителства на България}}