Въпреки че сеосновната крепиполитическа основносила назад преврата е [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си само представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]]. В условията на враждебност от страна на част от местната администрация, той управлява с помощта на извънредни („чрезвичайни“) комисари, снабдени от княза с диктаторски пълномощия. С репресии над [[Либерална партия|либералите]], правителството осигурява победата на княза и консерваторите в изборите за [[II Велико народно събрание]]. Подава оставка веднага след като събранието упълномощава Батенберг да управлява седем години без да се съобразява с конституцията.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
