Комитет за наука, изкуство и култура: Разлика между версии

По предложение на Комитета през 1948 г. е приет нов Закон за висшето образование. Други законопроекти на КНИК, приети в парламента, са Законът за радиото, който потвърждава въведения преди 1944 година държавен монопол в радиоразпръскването, както и Законът за киното. И двата закона засилват държавния монопол в съответните културни сфери.<ref>Чичовска,Весела. Културната политика на народнодемократичната власт (1944-1948), - в: Исторически преглед, г. ХХХV, 1979, кн. 4-5, с. 135.</ref> Законът за книгопечатането, предложен от КНИК и приет през 1949 година, изключва всякаква частна инициатива в тази сфера. Съгласно този закон и правилника за неговото приложение книгопечатането е държавен монопол, упражняван от Държавното полиграфическо обединение, което е на пряко подчинение на КНИК. Местните печатни предприятия се ръководят от народните съвети, които са длъжни да поддържат връзка с КНИК. Допуска се книгопечатане да се извършва и от обществени организации и политически партии – след решение на [[Министерски съвет|Министерския съвет]], предложено от КНИК.<ref>Григорова, Илияна. Комитетът за наука, изкуство и култура и издателското дело в България (1948-1950), - в: Преломни времена. Сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Огнянов, София 2006, с. 641.</ref>

 

 

==Източници==