Петър I (Русия): Разлика между версии

| управление=[[7 май]]{{дата нов стил}} [[1682]] - – [[8 февруари]]{{дата нов стил}} - – [[1725]]

| съпруга= [[Евдокия Лопухина]]

'''Петър I Алексеевич''' ({{lang-ru|Пётр I Алексеевич}}) е последният [[цар]] на [[Руско царство|Руското царство]] ([[1682]]-[[1721]]) и първият [[император]] (1721-[[1725]]) на [[Руска империя|Руската империя]] от династията [[Романови]]. До [[1696]] г. формално управлява заедно със своя полубрат [[Иван V]]. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още '''Петър Велики''' (''Пётр Великий'').

Петър Алексеевич е най-малкият син на цар [[Алексей (Русия)|Алексей Романов]] от втората съпруга на царя — – [[Наталия Наришкина]]. От първия си брак с [[Мария Милославска]], Алексей има 13 деца, като само двама от синовете му го надживяват — – престолонаследникът Фьодор (бъдещ [[Фьодор III]]) и Иван (бъдещ [[Иван V]]), като и двамата имат сериозни здравословни проблеми.

След смъртта на Фьодор III през [[1682]] г. избухва борба за власт между родовете на двете съпруги на Алексей — – [[Наришкини]] и [[Милославски]]. [[Болярска дума|Болярската дума]] преценява, че Иван е неспособен да управлява, поради физически и умствени недъзи, и избира за цар десетгодишния Петър, като определя за регент майка му. В отговор, по-голямата сестра на двамата, [[София Алексеевна]], организира бунт на [[Стрелци (Русия)|стрелците]], постоянната армия на руските царе, към който се присъединяват и многобройни тълпи от граждани на [[Москва]]. Много близки и привърженици на Петър са убити при безредиците, някои от тях пред очите му. По настояване на София, която поема властта, и Петър, и Иван са избрани за царе (''двоецарственники''), като на Иван се отдават почести като на по-старши.

В началото на управлението му единственото руско морско пристанище е [[Архангелск]] на [[Баренцово море]], което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на [[Балтийско море]] на север се контролира от [[Швеция]], а на [[Черно море]] на юг — – от Кримското ханство, васално на [[Османска империя|Османската империя]]. От 16 век Московска Русия води борба с кримските и ногайските татари за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на тази борба, Русия се сблъсква с Османската империя. Един от опорните военни пунктове на тези земи е турската крепост [[Азов]], разположена при вливането на река [[Дон (река)|Дон]] в Азовско море.

В резултат на Азовските походи, освен падането на Азов, През [[1698]] г. започва и строителството на пристанището [[Таганрог]] (първата руска военноморска база). Все пак на Петър не се удава да получи излаз към Черно море през [[Керченски пролив|Керченския пролив]] — – проливът остава под контрола на Османската империя. Силите на Русия все още не достигат за война с Турция, както и за създаването на пълноценен морски флот.

За финансирането на строителството на флот са въведени нови данъци: земевладелците са обединени в т. нар. [[кумпанство|кумпанства]] по 10 хиляди двора, всяко от които е длъжно да построи кораб със свои пари. По това време се появяват първите признаци на недоволство от действията на Петър. Разкрит е заговора на [[Иван Циклер]], опитал се да организира въстание на стрелците. През лятото на 1699 г. първият голям руски кораб (46-оръдейния [[Крепост (кораб)|„Крепост“]]) отвежда руския посланик в [[Константинопол]] за преговори за мир. Самото наличие на такъв голям руски кораб в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли 1700 г. — – мир, който оставя крепостта Азов на Русия.

През март [[1697]] г. Петър заминава инкогнито през [[Шведска Ливония]] за [[Западна Европа]] в състава на голяма руска делегация („[[Велико пратеничество]]“), чиято цел е да търси съюзници във войната срещу Османската империя. За ''велики пратеници'' са назначени [[генерал-адмирал]] [[Франц Лефорт]], [[генерал]] [[Фьодор Головин]], началникът на [[Посолски приказ|Посолския приказ]] [[Прокофий Возницин]]. В пратеничеството влизат общо 250 души, сред които, под името на [[уредник]]а от [[Преображенски полк|Преображенския полк]] Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не постига особен успех, тъй като повечето европейски държави са ангажирани в приготовления за война. Въпреки това, Петър използва пътуването си във [[Франция]], [[Нидерландия]], [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] и [[Англия]], за да се запознае със западната култура и технологии. Посещава [[Рига]], Кьонигсберг, [[Бранденбург]], [[Холандия]], [[Англия]], [[Австрия]], набелязана е визита в [[Венеция]] и при [[Римски папа|римския папа]]. Освен преговорите, Петър отделя много време за изучаването на корабостроене, военно дело и други науки — – изучава [[корабостроене]] в [[Лондон]], [[Амстердам]] и [[Зандам]], и [[артилерия]] в [[Калининград|Кьонигсберг]]. В Англия посещава леярски завод, Арсенала, [[Парламент на Великобритания|парламент]]а, [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]], [[Гринуичка обсерватория|Гринуичката обсерватория]] и Монетния двор, надзорник на който по това време е [[Исак Нютон]]. Със съдействието на [[Николас Витсен]], кмет на Амстердам, в продължение на четири месеца участва в строежа на голям кораб на [[Нидерландска източноиндийска компания|Нидерландската източноиндийска компания]], наречен в негова чест „Петър и Павел“.

През юли 1698 г. Великото посланичество е прекъснато от известието за нов стрелецки метеж в Москва, който е потушен още преди връщането на Петър. След прибирането на царя в Москва (25 август), започват разпити и мъчения, в резултат на които на смърт са осъдени около 800 стрелци (осъдени при потушаването на бунта), а впоследствие — – още няколко хиляди, до пролетта на 1699 г.

Царица София е постригана за монахиня, под името Сузана и изпратена в [[Новодевически манастир|Новодевичия манастир]], където прекарва остатъка от живота си. Същата участ постига и жената на Петър — – [[Евдокия Лопухина]], която със сила е изпратена в Суздалския манастир, дори въпреки волята на духовенството.

След завръщането си на 25 август 1698 г., Петър започва мащабна преобразователна дейност, отначало — – за промяна на признаците, отличаващи старославянския начин на живот от от западноевропейския. В Преображенския дворец, Петър започва веднага да реже брадите на велможите и на 29 август е издаден знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии“, забраняващ от 1 септември носенето на брада.

След завръщането от Великото посланичество, царят започва да се готви за война с [[Швеция]], за излаз на [[Балтийско море]]. През 1699 г. е създаден Северния съюз против шведския крал [[Карл XII]], в който освен Русия влизат [[Дания]], [[Саксония]] и [[Жечпосполита]], начело със саксонския курфюрст и полски крал [[Август II]]. Движещата сила на съюза е стремежът на Август да отнеме от Швеция [[Шведска Ливония|Лифландия]]. За помощта на Русия той обещава да ѝ върне земите, принадлежали преди това на русите - – [[Ингерманландия]] и [[Карелия]]. Петър се опитва да установи стабилен излаз на [[Балтийско море]], от което [[Швеция]] изолира Русия половин век по-рано.

Русия е зле подготвена за такава война и първият опит за достигане до балтийското крайбрежие завършва с тежко поражение на руската армия —  – на [[30 ноември]] 1700 г. (нов стил) Карл XII с 8500 войници атакува лагера на руснаците, обсадили града, и напълно разгромява 35-хилядната необучена армия. Самият Петър I е заминал в Новгород два дни преди това.

Считайки, че Русия е достатъчно ослабена, Карл XII поема към Ливония, за да изправи войските си против основния, както счита той, противник — – Август II. Това дава възможност на Петър I да възстанови и модернизира армията си. Съвсем скоро, реорганизайки армията по европейски образец, той възобновява бойните действия. През 1702 г. (на [[22 октомври]]) руснаците превземат крепостта [[Нотебург]] (преименувана на [[Шлиселбург]]), а през пролетта на 1703 г. — – крепостта [[Ниеншанц]] в устието на [[Нева]]. Тук, на 27 май 1703 г. започва строителството на град [[Санкт Петербург]]. За тази цел използва всички възможности на абсолютната си власт, като изпраща на принудителен труд десетки хиляди и забранява използването на [[тухла|тухли]] в цялата страна, освен в новия град. По това време взема за любовница литовката Марта Скавронска, която приема [[православие]]то и името [[Екатерина I|Екатерина]] и по-късно става негова съпруга.

Започва и строителство на база на руския флот — – на остров [[Котлин]] (крепостта Кроншлот (впоследствие [[Кронщат]]). Излазът в Балтийско море е извоюван. През 1704 г. са превзети [[Нарва]] и [[Дерпт]], и Русия трайно се настанява в Източна Прибалтика. На предложението си за мир, Петър I получава отказ.

В преследване на шведския крал, през [[1711]] г. Петър I организира поход срещу Османската империя, като лично потегля с армиите. Тъй като няма доверие на болярите, той окончателно премахва [[Болярска дума|Болярската дума]] и създава десетчленен, назначен от монарха [[Сенат]]. Походът към река [[Прут]], обаче е катастрофален — – руската армия е обградена от турците. В резултат на последвалите преговори, Русия трябва да се откаже от придобития през [[1696]] г. излаз на [[Азовско море|Азовско]] и [[Черно море]], в замяна на което на армията и е осигурен свободен достъп до руските предели. Към [[1715]] г., главния виновник за прутския поход на руснаците — – Карл XII дори се завръща благополучно в Швеция, след като вече е нежелан гост от страна на Високата порта.

Шведската кралица [[Улрика Елеонора]] възобновява военните действия, надявайки се на помощ от Англия. Десантите на руснаците на шведското крайбрежие през [[1720]] г. обаче подтикват Швеция към възобновяване на преговорите. През [[1720]]  г. Швеция сключва мир с всичките си противници, освен Русия. Мирният договор между Русия и Швеция, сложил края на Великата Северна война е сключен през [[1721]] г. Русия получава Ингрия, [[Естония]], Ливония и значителна част от [[Карелия]], а в замяна заплаща парична компенсация и връща окупираната по време на войната Финландия.

Картинка:Kaiser Peter I. der Große bei der Arbeit.jpg|Цар Петър I

Още като дете Петър поразявал хората със своето красиво и будно лице и фигура. Със своята висок ръст над 200 [[Метър|см]] (6 [[фут]]а 7 [[дюйм]]а)<ref>Riasanovsky, Nicholas (2000). A History of Russia. Oxford: Oxford University Press. p. 216.</ref> — – той се издигал над тълпата с цяла глава. В същото време при такъв висок ръст, той носил обувки 38 размер.

Околните се плашели от силни конвулсивни спазми на лицето му, особено в гняв и душевни вълнения. Тези конвулсивни движения съвременници отдават на стрес, изпитан като дете по време на бунта на стрелците в Москва или на опит за отравяне от страна на царица София.

"„''Царят е висок, има прекрасни черти на лицето и благородна осанка; притежава голяма бързина на ума, отговорите му са бързи и верни. Но с всички добродетели, които му е дала природата, желателно би било, в него да има по-малко грубост. Този владетел е много добър и едновременно много лош човек...Ако би получил по-добро възпитание, от него би станал съвършен човек, тъй като има много достойнства и необикновен ум''"“ <ref name="multiple">Князьков С. Очерки из истории Петра Великого и его времени — – Пушкино: Культура, 1990. Репринтное воспроизведение издания 1914 г.</ref>

За първи път Петър се жени на 17 години по настояване на майка си за [[Евдокия Лопухина]] през [[1689]]. След година им се ражда син -Алексей. Останалите деца на Петър и Евдокия умират скоро след раждането им. През 1698 г. Евдокия Лопухина се оказва замесена в бунта на стрелците, целта на който е получаване на царската корона от сина йи&#768;, и била изпратена в манастир.

[[Алексей Петрович]], официалния наследник на руския престол, осъжда промените на своя баща, а накрая избягва във [[Виена]] под покровителството на родственика на своята жена ([[Шарлота Кристина София Брауншвайг-Волфенбютелска|Шарлота Брауншвайг]]) император [[Карл VI (Свещена Римска империя)|Карл VI]], където поискал поддръжка за свалянето на Петър I. През [[1717]] е уговорен да се върне у дома, където е пленен.

Официалната венчавка на Петър I с [[Екатерина I]] се състои на 19 февруари [[1712]], скоро след завръщането му от Прутския поход. През [[1724]] Петър коронова Екатерина като императрица и съвладетелка. Тя му ражда 11 деца, но повечето от тях умират в детството си. Оцеляват Ана и Елисавета.

Петър I е увековечен в [[Санкт Петербург]] със знаменития паметник ''„Медния конник“'' на [[Площад на декабристите|Площада на декабристите]]. Известни са картините: ''„Петър I разпитва царевич Алексей“'', ''„Умиращият Петър I през погледа на една птичка, кацнала на прозорец“'', ''„Петър I в утрото на екзекуцията на стрелците“'' и други. Поетът [[Александър Пушкин]] посвещава на императора някои от най-великите си творби: ''„Медният конник“'', ''„Арапът на Петър Велики“'', ''„Полтава“''. Той казва за Петър Велики: ''„Царят вдигна Русия на крака с желязна юзда“''. [[Алексей Николаевич Толстой]] пише исторически роман с името ''„Петър I“''. През 1938 г. по него е създаден съветският филм „Петър Велики“ - – епос в две части.