Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
}}
[[Картинка:National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg|мини|дясно]]
'''Националният археологическият институт с музей''' (НАИМ) е [[България|български]] [[научноизследователски институт]] в [[София]], част от структурата на [[БАН|Българската академия на науките]] (БАН). Създаден е през 1948 г. от сливането на две организации - Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 г. (ДВ 33/12.02.1893 г.). Помещават се в сградата на бившата [[Буюк джамия]] ( (1474 г.) на ул. “Съборна”„Съборна“ №2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр.83/15.07.1921).
 
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012).&nbsp;<ref name="naim-10032">{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://naim.bg/bg/content/category/100/32/ | заглавие=За НАИМ-БАН&nbsp;— Национален археологически институт с музей при БАН | достъп_дата = 29 декември 2012 |труд=naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН |издател=Национален археологически институт с музей при БАН}}</ref>
 
== История на музейната сграда ==
НАИМ БАН  е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името йѝ е било ''"Коджа„Коджа Махмуд паша джамиси"джамиси“'' (Джамията на великия Махмуд паша) - великият везир на султан Мурад II (1421-1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
 
Когато Митрополит Климент е минисърминистър-председател, трупата "Сълза„Сълза и смях"смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''"Аз„Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница[[карагьоз]]чиница не пускам да се прави!"'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата йѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 г. по-късно през 1993-1994 г., чийто последен етап се извършва 2003-2005 г.  В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната й [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
 
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.
 
== Структура на института ==
250

редакции