249
редакции
Промени
→История на музейната сграда
НАИМ БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било ''„Коджа Махмуд паша джамиси“'' (Джамията на великия Махмуд паша) — великият везир на султан Мурад II (1421-1451), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през [[1494]] г. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са са 9 ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.
Когато Митрополит Климент е министър-председател, [[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|трупата „Сълза и смях“]] я иска да направи театъра си в нея, Митрополита отказва с думите: ''„Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, [[карагьозКуклен театър|карагьозчиница]]чиница не пускам да се прави!“'' и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през [[1880]] г. и преместена оттам през 1885 г. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда. През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София в 1944 г. и той отваря врати отново чак през 1948 г. Пълен ремонт започва 45 г.години по-късно през 1993-1994 г., чийто последен етап се извършва 2003-2005 г.
В момента Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обекта е 3-та най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ [[Свети Георги (ротонда)|Ротонда Свети Георги]] и катедралата [[Света София (София)|Света София]], ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.