Разлика между версии на „Река“

форматиране: 3x тире, 2x дв. интервал (ползвайки Advisor.js)
м
(форматиране: 3x тире, 2x дв. интервал (ползвайки Advisor.js))
[[Файл:Chuprenska reka current.jpg|мини|300п|Бързо течение на [[Чупренска река]] в Северозападна България]]
 
'''Река'''̀ е голям естествен [[вода|воден]] поток. Началото ѝ може да бъде [[езеро]], [[извор]] или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - – друга река, езеро или [[море]]. Съществуват и реки завършващи сляпо в [[пустиня|пустини]] и [[карст]]ови райони. Пример за такава река е [[Окаванго]], завършваща с делта в пустинята [[Калахари]]. Основната част от [[валеж]]ите на сушата преминават през реките, преди да достигнат [[Световен океан|океан]]а. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат [[приток|притоци]]. Елементите на реката са: [[извор]], главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в [[море]], се нарича речно [[устие]], а ако то е разделено на ръкави, се казва [[делта]]. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република [[България]]. Устие с формата на [[фуния]] се нарича [[естуар]]. Реката има горно, средно и долно течение.
 
== Общи сведения ==
 
{| class="wikitable" style="float:right; width:300px;"
|+ Десетте реки с най-голям среден отток<ref>{{cite book | last = Gupta | first = Avijit | year = 2007 | title = Large rivers: geomorphology and management | publisher = John Wiley and Sons | location = | pages = 31 | isbn = 9780470849873 | url = http://books.google.com/books?id=gXgyHLT_hwIC&pg=PA31#v=onepage&q&f=false | lang = en}}</ref>
! Река || Среден отток, m³/s
|-
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100&nbsp;000&nbsp;m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209&nbsp;000&nbsp;m³/s.
 
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река [[Ин]] при нейното сливане с [[Дунав]] е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане [[Сини Нил]] е по-голям по среден отток от [[Бели Нил]], но по-малък по среден минимален отток. Течението на [[Нил]] е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката  оттокът след вливането на река [[Атбара]] е около 2&nbsp;700&nbsp;m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в [[Средиземно море]]. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от [[наводнение]].
 
=== Дължина ===
|}
 
[[Водосборен басейн|Водосборният басейн]] е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с [[вододел]]и. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича [[модул на оттока]] и варира в широки граници  от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.
 
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на [[Амазонка]] или [[Ориноко]], вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като [[пясък|пясъци]] или [[карст]], повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.
18 217

редакции