Правителство на Казимир Ернрот: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стар/нов стил
Редакция без резюме
Ред 20:
{{стар стил}}
'''Правителството на Казимир Ернрот''' е правителство на [[Княжество България]], назначено с държавен преврат през април 1881 година с цел суспендиране на [[Търновската конституция]] и установяване на [[Режим на пълномощията|личен режим]] на [[Княз на България|княз]] [[Александър Батенберг]].
 
== Политика ==
 
Въпреки че основната политическа сила зад преврата е [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си само представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]]. В условията на враждебност от страна на част от местната администрация, той управлява с помощта на извънредни („чрезвичайни“) комисари, снабдени от княза с диктаторски пълномощия. С репресии над [[Либерална партия|либералите]], правителството осигурява победата на княза и консерваторите в изборите за [[II Велико народно събрание]]. Подава оставка веднага след като събранието упълномощава Батенберг да управлява седем години без да се съобразява с конституцията.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
 
== Събития ==
* 27 април – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет начело с Ернрот.<ref name="statelova-ernrot">Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 27-29</ref>
* 14 и 21 юни – Избори за [[Велико народно събрание]], съпроводени с насилие и фалшификации в много райони.<ref name="statelova-ernrot"/>
* 1 юли – Свиканото в [[Свищов]] [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] гласува пълномощията, искани от княза.<ref name="statelova-ernrot"/>
 
== Състав ==
Въпреки че основната политическа сила зад преврата е [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си само представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]].<ref>{{ташев}}</ref>
 
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Казимир Ернрот]]||военен}}
Line 45 ⟶ 38:
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Константин Иречек]]<ref name="bdis-ern"/>|(упр.)|}}
{{министър2 край}}
 
== Политика ==
 
Въпреки че основната политическа сила зад преврата е [[Консервативната партия]], правителството на Ернрот включва в състава си само представители на сваленото [[Правителство на Каравелов (1880–1881)|либерално правителство]] и политически необвързани лица. Военното и вътрешното ведомство са съсредоточени (наред с министър-председателския пост) в ръцете на руския генерал [[Казимир Ернрот]]. В условията на враждебност от страна на част от местната администрация (назначена от управлявалите доскоро либерали), тойЕрнрот управлява с помощта на извънредни („чрезвичайни“) комисари, снабдени от княза с диктаторски пълномощия. С репресии над [[Либерална партия|либералите]], правителството осигурява победата на княза и консерваторите в изборите за [[II Велико народно събрание]]. Подава оставка веднага след като събранието упълномощава Батенберг да управлява седем години без да се съобразява с конституцията.<ref>Димитров, Илчо. Князът, конституцията и народът. Из историята на политическите борби в България през първите години след Освобождението. София, Издателство на ОФ, 1972. с. 56-59, 81, 86-90, 95-96</ref>
 
== Събития ==
* 27 април – Княз Александър Батенберг сваля от власт Либералната партия и назначава кабинет начело с Ернрот.<ref name="statelova-ernrot">Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 27-29</ref>
* 14 и 21 юни – Избори за [[Велико народно събрание]], съпроводени с насилие и фалшификации в много райони.<ref name="statelova-ernrot"/>
* 1 юли – Свиканото в [[Свищов]] [[II Велико народно събрание|Второ велико народно събрание]] гласува пълномощията, искани от княза.<ref name="statelova-ernrot"/>
 
== Източници ==