Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
От около 1829 до 1835 г. Петър Филипов и Макрий Негриев резбоват иконостаса на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]].<ref>Ангелов, В. и др. Панорама на възрожденските приложни изкуства. С., 1998, 37, 118 (бел. 58).</ref> Впоследствие Макрий се отделя от тази резбарска тайфа и почва да работи самостоятелно. Димитър Кьорнаков му приписва иконостасите в черквите „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]], „[[Свети Димитър (Горно Броди)|Свети Димитър]]“ в [[Горно Броди]] и „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в [[Скопие]].<ref>Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.</ref>
 
Съгласно съставена от един от Макриевите правнуци, Янко Кузманов, животописна бележка той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски мамудимахмудии, кон и място на пазара в Скопие.“<ref name="Василиев 213">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=213 |url= |accessdate=}}</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
 
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“ в [[Пловдив]] и „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]]“ в Пазарджик.<ref name="Василиев 211"/> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref name="Василиев 211"/> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref>