Христо Макриев: Разлика между версии

Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват фрескитестенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 18711857 година.<ref name="Василиев 215"/> По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ЕПК"/><ref name="Василиев 215"/>

След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>