Чарлз Дикенс: Разлика между версии

Дикенс описва впечатленията в пътеписа „Американски записки“ (''American Notes for General Circulation''), а някои от тях намират място и в следващия му роман „[[Мартин Чъзълуит]]“, публикуван на части през 1843-1844 г. В „Записките“ Дикенс остро осъжда робството, което по-рано вече е критикувал в „Пикуик“, като сравнява [[аболиционизъм|аболиционизма]] с движението за граждански права на бедните в Англия.{{hrf|Moore|2004|44–45}}

 

 

В началото на 40-те години на [[19 век|19. век]] Дикенс проявява краткотраен интерес към [[Унитарианство|Унитарианската църква]], въпреки че до последно остава [[англиканска църква|англиканец]].{{hrf|Colledge|2009|87}} Скоро след завръщането си в Англия Дикенс започва работа върху коледния си цикъл: „[[Коледна песен (новела)|Коледна песен]]“ (1843 г.), „[[Камбаните]]“ (1844 г.) и „[[Щурец на огнището]]“ (1845 г.). „Коледна песен“ добива огромна популярност и допринася за възстановяването на популярността на християнския празник във [[Великобритания]] и Америка.{{hrf|Callow|2009|146–148}} Идеята за книгата се заражда след като Дикенс става свидетел на тежките условия за живот и работа във фабриките в [[Манчестър]], както и на ужасяващите условия в училищата за бедни в Лондон. Дикенс иска да нанесе „поразяващ удар“ от името на бедните. По-късно споделя, че в процеса на писане „Аз плаках и се смях и плаках пак“ и „много нощи обикалях по петнадесет и двадесет мили из тъмните лондонски улици, когато всички трезви хора отдавна спяха“.{{hrf|Schlicke|1999|98}}