Найден Вълчев: Разлика между версии

| име = Найден Вълчев |

| описание = български писателпоет |и преводач

| роден-място на раждане = [[Малка Брестница]], [[Плевенска област]] |

След основно образование в родното си село завършва гимназия в [[Плевен]] и Юридически факултет в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] ([[1951]]). През [[1954]]—[[1955]] е редактор на сп. ''«Български„Български воин»воин“'' и в. ''«Народна„Народна армия»армия“'', [[1956]]—[[1983]] — в сп. ''«Септември»„Септември“'', [[1983]]—[[1988]] — в сп. ''«Съвременник»„Съвременник“''; главен редактор [[1988]]—[[1989]] на сп. ''«Дарители»„Дарители“''. Дипломат [[1996]]—[[1997]]. Председател на Съюза на преводачите в [[България]] [[1989]]—[[1991]].

Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''«На„На южната граница»граница“'' [[1953]] е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гарнизон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двадесетина: ''«Малка„Малка повест»повест“'' [[1954]], ''«Пъстра„Пъстра палитра»палитра“'' [[1960]], ''«Северна„Северна светлина»светлина“'' [[1965]], ''«Лунапарк»„Лунапарк“'' [[1970]], ''«Синьо„Синьо цвете, влак, жена»жена“'' [[1975]], ''«Златен„Златен август»август“'' [[1977]], ''«Написано„Написано на кленов лист»лист“'' [[1984]], ''«Гигантски„Гигантски слалом»слалом“'' [[1986]], ''«Младата„Младата луна и старата луна»луна“'' [[2001]], ''«Рай„Рай за грешни»грешни“'' [[2003]] и др.

Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''«Българска„Българска земя»земя“'' [[1963]], ''«Звъни„Звъни, звънче»звънче“'' [[1968]], ''«Фото„Фото Есперанто»Есперанто“'' [[1983]], ''«Жълъдче„Жълъдче със шапка»шапка“'' [[2004]].

В четири книги ''«Попътни„Попътни срещи»срещи“'' Найден Вълчев издава от [[2007]] до [[2010]] г. есеистично биографични четива за [[Елисавета Багряна]], [[Никола Фурнаджиев]], [[Панчо Владигеров]], [[Ангел Каралийчев]], [[Христо Радевски]], [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]], [[Димитър Талев]], [[Димчо Дебелянов]], [[Николай Лилиев]], [[Георги Райчев]], [[Елиас Канети]], [[Григорий Цамблак]], [[Орлин Василев]] , [[Ламар]], [[Александър Пушкин]], [[Адам Мицкевич]] , [[Михаил Юриевич Лермонтов]], [[Константин Симонов]], [[Александър ТвардовскийТвардовски]], [[Марк Шагал]], [[Низами]], [[Васил Биков]], [[Сергей Есенин]], [[Михаил Светлов]], за батковците [[Валери Петров]], [[Леда Милева]], [[Веселин Ханчев]], за връстниците [[Иван Радоев]], [[Станка Пенчева]], [[Ивайло Петров]], [[Вили Цанков]], [[Лиана Даскалова]], [[Андрей Германов]], [[Първан Стефанов]], [[Димитър Вълчев]], [[Петър Караангов]]…

Превел е много стихове на славянски поети — [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[ТвардовскийАлександър Твардовски]] («Василий„Василий Тьоркин»Тьоркин“), [[Константин Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[ЕвгениЕвгений Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт РождественскийРождественски]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[ПрикавказиетоПрикавказие]]то, както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].

По негови строфи звучат популярни песни като ''«Борба„Борба за мир»мир“'', ''«Голяма„Голяма песен»песен“'', ''«Младежки„Младежки марш»марш“'',''«Тиха„Тиха вечер»вечер“'', ''«Тиха„Тиха вечер»вечер“'', ''«Аз„Аз те чаках»чаках“'', ''«Ние„Ние сме на всеки километър»километър“'', ''«Кажи„Кажи коя е тъмната жена»жена“'', ''«Синя„Синя вечер»вечер“'', ''«Някога„Някога, но не сега»сега“'', създадени от композиторите [[Светослав Обретенов]], [[Любомир Пипков]], [[Филип Кутев]], [[Константин Илиев]], [[Тодор Попов]], [[Йосиф Цанков]], [[Петър Ступел]], [[Атанас Бояджиев]], [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]], [[Тончо Русев]], [[Митко Щерев]].

Автор е на текста на ''«Една„Една българска роза»роза“'' в изпълнение на [[Паша Христова]], по музика на [[Димитър Вълчев]].