Правителство на Рачо Петров 2: Разлика между версии

'''Второто правителство на Рачо Петров''' управлява [[Княжество България]] от [[6 май]] [[1903]] до [[23 октомври]] [[1906]] ([[стар стил]]).<ref name="bgstateinst">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 23.01.2015)</ref>▼

Съставено почти изцяло от дейци на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната (стамболовистка) партия]] и опряно на нейната подкрепа в [[XIII Обикновено народно събрание]], управлението му се схваща като част от продължилия до 1908 година '''Втори стамболовистки режим'''.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|763}}▼

Правителството начело с министър-председателя [[Рачо Петров]] се стреми да неутрализира [[Мюрцщегска реформена програма|намесата на Великите сили]], засилването на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]] и другите негативни последици за българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]] от [[Илинденско-Преображенското въстание]], което избухва и е потушено броени месеци след идването му на власт. След като двустранните договорености с [[Османската империя]] и [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от март 1904 не дават достатъчно резултати, кабинетът залага на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], като я финансира и оттегля подкрепата си за конкуриращите я [[върховисти]].<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Македонски научен институт, София, 1997. Том 3, ISBN 954-8187-32-9. Стр. 113</ref> Паралелно с това правителството на Рачо Петров провежда ускорено преустройство и превъоръжаване на българската армия. Излизането от дълговата криза при [[Правителство на Данев (1901–1903)|предшестващото управление]] на [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] му дава възможност да лавира между съперничещите си френски и германски банки и оръжейни фирми, получавайки кредит и оръжие преимуществено от [[Франция]]{{hrf|Тодорова|2009|98-106}}. Въпреки че мандатът му съвпада с най-големия растеж на индустрията, търговията и кредита в България в половинвековния период след [[Освобождението]]<ref>[[Мартин Иванов |Иванов, Мартин]]. [http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/discussion_2006_54_bg.pdf Националният доход на България, 1892-1924 г.] Българска народна банка, 2006, стр. 62 (достъп от 03.02.2015)</ref>, свръхразходите за въоръжаване допринасят за увеличаване на данъчното бреме, социално недоволство и задлъжняване на държавата, от което се облагодетелстват висши представители на администрацията. Корупцията обхваща и членове на самия кабинет<ref>Аврамов, Румен. [http://cls-sofia.org/bg/books/communal-capitalism-23.html Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало.] Том 3. Център за либерални стратегии, София 2007, стр. 207-210, 216-217</ref>. В крайна сметка една от многобройните злоупотреби ([[Афера „Шарл–Жан“|аферата „Шарл и Жан“]]) води до оставката на министър-председателя и преустройство на кабинета в [[Правителство на Димитър Петков|правителство]] начело с лидера на [[НЛП]] [[Димитър Петков]].▼

== Събития ==▼

=== 1903 ===▼

* [[18 май]] – Приключва 8-годишният строеж на [[Пристанище Бургас|Бургаското пристанище]].{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 5|1986|474-475}}▼

* [[20 юли]] – Избухва [[Илинденско-Преображенското въстание]]. Българската армия не се намесва в защита на въстаниците, но напрежението между България и Османската империя се засилва.{{hrf|Стателова|1999|177-179}}▼

* [[19 септември]] – Първият дипломатически представител на [[САЩ]] в [[България]], [[Джон Б. Джаксън]], връчва акредитивните си писма. Поставено е началото на [[България|българо]]-американските дипломатически отношения.<ref>[http://bulgarian.bulgaria.usembassy.gov/embassy_about.html Посолство на САЩ в България], достъп от 27.01.2015</ref>▼

* [[2 октомври]] – Русия и [[Австро-Унгария]] договарят помежду си [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] за [[Македония (област)|Македония]]. Програмата е подкрепена от българското правителство.{{hrf|Стателова|1999|177-179}}▼

* [[19 октомври]] – Парламентарни избори, съпроводени с насилие и фалшификации, дават абсолютно мнозинство на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] (стамболовисти) в [[XIII Обикновено народно събрание]].{{hrf|Стателова|1999|177-179}}▼

* декември – Приет е Закон за устройството на въоръжените сили, основа за подготовката на страната за [[Балканска война|Балканските войни]].<ref name="bgstateinst"/>▼

* [[19 декември]] – Народното събрание гласува закон за преустройство на софийското [[Висше училище]] в [[Софийски университет|Български университет „Братя Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“]].{{hrf|Стателова|1999|195}}<ref>[https://archive.org/details/godishniknasofi00univgoog Годишник на Софийския университет. Том I 1904-1905]. София, 1905, стр. 25 (достъп 27.01.2015)</ref>▼

* [[23 декември]] – [[Българска земеделска банка#Земеделски каси|Земеделските каси]] са преобразувани със закон в [[Българска земеделска банка]], която съдейства за модернизирането на селското стопанство и насърчава кооперативното дело през следващите три десетилетия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|501}}▼

=== 1904 ===▼

* [[26 март]] – [[Българо-турска спогодба (1904)|Българо-турска спогодба]] притъпява временно конфликта между двете държави чрез частична амнистия на участниците в Илинденско-Преображенско въстание, репатриране на бежанците и възпиране на [[ВМОК|върховистките]] чети.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|493}}▼

* [[30 март]] – Краткотраен [[Българо-сръбски договор (1904)|българо-сръбски съюз]] предвижда реформи в [[Македония (област)|Македония]] и обща защита срещу австро-унгарска агресия.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}}▼

* [[31 октомври]] – Правителството сключва договор за заем от [[Париба|Банк дьо Пари е де Пеи Ба]] в размер на 100 милиона лева за военни поръчки от Франция и строителство на жп линиите [[Търново]]–[[Трявна]] и [[Радомир]]–[[Кюстендил]]{{hrf|Тодорова|2009|105-107}}, ратифициран от парламента още през ноември{{hrf|Стателова|1999|188}}.▼

* ноември – Приет е закон за обща митническа тарифа – основа на сключените година по-късно търговски договори с Русия, Германия, Англия и други държави с тарифи, закрилящи българското производство.{{hrf|Стателова|1999|186-191}}▼

=== 1905 ===▼

* [[29 януари]] – Закон за насърчаване на местната промишленост чрез безмитен внос на суровини, машини и строителни материали, намалени такси за железопътен превоз, отстъпване на държавни и общински терени и пр. води до бум в текстилната, хранителната промишленост, строителството и други отрасли през следващите години.{{hrf|Стателова|1999|186-191}}▼

* [[25 март]] – [[Андарти]] избиват над 70 българи в [[Костур (град)|костурското]] село [[Загоричане]].{{hrf|Силянов|1983|[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html 208-209]}} [[Загоричанско клане|Загоричанското клане]] предизвиква масови антигръцки вълнения в Княжество България.▼

* [[9 юли]] – Сключен е митнически съюз със [[Сърбия]], който трябва да превърне двете страни в „обща търговска зона“, но изпълнението му е осуетено с икономически и политически натиск от [[Австро-Унгария]].{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 1|1978|488-489}}▼

=== 1906 ===▼

* януари – Промени в Закона за народното просвещение: въвеждане на безплатен тригодишен курс на основно образование, улеснен достъп до гимназии, увеличаване на учителските заплати.{{hrf|Стателова|1999|196}}▼

* [[18 май]] – [[Пристанище Варна]] е открито тържествено близо двадесет години след първите хидроложки проучвания в района.{{hrf|Енциклопедия „България“. Том 5|1986|474-475}}▼

* [[30 юли]] – Кулминация на [[Антигръцки вълнения в България|антигръцките вълнения в България]]: населеният предимно с гърци град Анхиало ([[Поморие]]) е опожарен.{{hrf|Силянов|1983|[http://www.promacedonia.org/obm2/20.html 242-243]}}▼