Ърнест Хемингуей: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 40:
На 08.07.1918 г. Ърнест е ранен сериозно в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и два пъти е награден за храброст от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Любопитен факт е, че Ърнест Хемингуей е първият американец, ранен в Италия през [[Първата световна война]]. Докато се възстановява от раните си, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа ''“Сбогом на оръжията”'' (1929 г.), филмиран за първи път през 1932 г. с участието на [[Гари Купър]]и [[Хелън Хайес]]. Втората филмова версия е от 1957 г.
 
След войната Хемингуей работи за кратко като журналист в [[Чикаго]]. В края на 1920 г. той среща [[Елизабет Хадли Ричардсън]], която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, Мичиган. В края на 1921 г. по съвет на писателя [[Шъруд АндерсенАндерсън]] младото семейство се установява в [[Париж]]. ''„Ако сте късметлия да живеете в Париж като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник.“'' (из ''“Безкраен празник”''). В Европа Хемингуей се сближава с такива писатели като [[Гъртруд Стайн]], [[Франсис Скот Фицджералд|Фицджералд]], [[Езра Паунд]], [[Форд Мадокс Форд]], Шъруд АндерсенАндерсън, [[Джеймс Джойс]]. Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. По-късно Хемингуей изобразява Фицджералд в “Безкраен празник” в неблагоприятна светлина. Фицджералд изразява съжаление за изгубеното им приятелство. За Гъртруд Стайн Хемингуей пише на редактора си Максуел Пъркинс: „''Тя изгуби усета си за вкус, щом навлезе в климактериума. Беше наистина странно. Изведнъж престана да различава добрата картина от лошата, добрия писател от лошия''“.
 
Когато не е зает с писане, Хемингуей обикаля с жена си Хадли [[Франция]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. Те често карат ски в Алпите. През 1922 г. Хемингуей отива като кореспондент в [[Гърция]] и [[Турция]], за да предава репортажи оттам за [[Гръцко-турска война (1919-1922)|войната между двете страни]]. През 1923 г. той два пъти посещава [[Испания]], като втория път отива специално за да гледа боеве с бикове на годишния фестивал в Памплона. Първите книги на Хемингуей, ''“Три разказа и десет стихотворения”'' (1923 г.) и ''“В наше време”'' (1924 г.), са публикувани в Париж. ''“Пролетни порои”'' се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият сериозен роман на Хемингуей ''“И слънцето изгрява”''. Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, членове на разочарованото “изгубено поколение” след Първата световна война.