Отваря главното меню

Промени

588 байта изтрити ,  преди 4 години
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1857 година.<ref name="Василиев 215"/> По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=216 |url= |accessdate=}}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/>
 
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217 |url= |accessdate=}}</ref> Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref Работятname="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „Света„[[Свети Петка“Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „Свети„[[Света Георги“Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в Куклени[[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/>
 
Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>
 
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]].